Джулиан Барнс - Шумът на времето

Помнеше и едно друго момиче, което бе изпитвал в мнимата си роля на асистент по болшевишка идеология в Консерваторията. Старшият преподавател бе излязъл за малко и властта над изпита премина изцяло в неговите ръце. Студентката беше толкова нервна, така отчаяно въртеше в ръка листчето е въпроса, че му до-жаля за нея.

Е - каза той, - да оставим настрана темите от конспекта. Вместо това ще ви попитам: що е ревизионизъм?

На такъв въпрос дори и той можеше да отговори. Ревизионизмът беше толкова гнусна и еретична идея, че самата дума сякаш имаше дяволски рога.

Момичето се позамисли, а след това уверено отговори:

- Ревизионизмът е най-висшият етап в развитието на марксизма-ленинизма.

При което той се усмихна и й писа „отличен“.

Когато всичко останало се проваляше, когато в света сякаш нямаше нищо друго освен безсмислие, той се придържаше към едно: хубавата музика винаги ще бъде хубава музика, а великата музика е непобедима. Можеш да свириш прелюдиите и фугите на Бах във всякакво темпо, е всякаква динамика, и те пак ще бъдат велика музика, пък макар и обвинение срещу не щастника, посегнал е две леви ръце към клавиатурата.

По същата причина такава музика не може да се свири цинично.

През 1949 г., когато атаките срещу него все още продължаваха, той написа своя четвърти струнен квартет Момчетата от „Бородин“ го изсвириха пред Дирекцията по музика към Министерството на културата, която трябваше да одобри всяка нова творба, преди тя да види бял свят - и преди композиторът да получи възнаграждение. Предвид несигурното си положение той не беше оптимист; но за всеобща изненада прослушването мина успешно, произведението бе одобрено и хонорарът преведен. Скоро след това плъзна слух, че в „Бородин“ се изхитрили да свирят квартета по два различни начина: автентичен и стратегически. Първият бил, както е предвидил композиторът; вторият имал за цел да се промъкне покрай музикалните чиновници - музикантите подсилвали „оптимистичните“ аспекти на творбата и нейното съответствие с нормите на социалистическото изкуство. Това се смяташе за идеален пример как иронията може да бъде използвана като защита срещу Властта.

Нямаше нищо подобно, разбира се, но случката се разказваше толкова често, че накрая я приеха за истина. Всъщност бе пълна глупост. Не беше истина - не можеше да е истина, - защото в музиката не можеш да лъжеш. Музикантите от „Бородин“ можеха да свирят Четвъртия квартет само както го е предвидил композиторът. Музиката - хубавата, великата музика - притежаваше сурова, непобедима чистота. Тя можеше да бъде горчива, отчаяна и песимистична, но никога цинична. Ако музиката е трагична, онези с магарешките уши я обвиняват в цинизъм. Но когато композиторът е огорчен, отчаян или песимистичен, това все пак означава, че той вярва в нещо.

Какво може да се опълчи срещу шума. на времето? Само онази музика, която е вътре в нас - музиката на нашето съществуване, - преобразена от някои хора в истинска музика. Която в хода на десетилетията, ако е достатъчно силна и истинска, за да заглуши шума на времето, се превръща в шепота на историята.

Към това се придържаше той.

Неговите любезни, досадни и притворни разговори с другаря Трошин продължиха. Един ден наставникът му беше в необичайно приповдигнато настроение.

- Вярно ли е - попита той, - вярно ли е... съвсем наскоро ми казаха... че преди няколко години Йосиф Ви-сарионович ви е позвънил лично?

- Да, вярно е.

Композиторът посочи телефона на стената, макар и да не беше използвал точно него. Трошин се взря в апарата, като че ли вече трябваше да е в музей.

- Колко велик човек е Сталин! При цялото бреме на държавата, при всичко, с което трябва да се занимава, той знае дори и за някой си Шостакович. Управлява половината свят и все пак намира време за вас!

- Да, да - съгласи се той с престорен възторг. - Това е наистина невероятно.

- Разбирам, че сте известен композитор - продължи наставникът, - но кой сте вие в сравнение е напия Велик вожд?

Уверен, че Трошин не знае текста на романса на Даршмижски, той отговори сериозно:

- Аз съм червей в сравнение е негово сиятелство.

Аз съм червей.

- Да, точно така, вие сте червей наистина. И е хубаво, че вече явно притежавате здравословно чувство за самокритика.

Сякаш жадувайки за още такива похвали, той повтори колкото се може по-сериозно:

- Да, аз съм червей, просто червей.

Трошин си тръгна много доволен от постигнатия напредък.