Джулиан Барнс - Шумът на времето

След това той снизходително обясни на американците, че съветската музикална система превъзхожда всяка друга в света. Толкова много цивилни и военни оркестри, фолклорни групи, хорове - доказателство за активната роля на музиката в по-нататъшното развитие на обществото. Така например народите на Съветска Средна Азия и Съветския Далечен изток през последните години са ликвидирали останките от колониалния статут на своите култури при царизма. Узбе-ки и таджики заедно с други народи от необятния Съветски съюз са облагодетелствани от безпрецедентното ниво и обхват на музикалното развитие. Тук той направи отклонение, за да нападне конкретно мистър Хансън Болдуин, военен редактор на „Ню Йорк Таймс“, заради презрителните му отзиви за народите на Съветска Азия в една неотдавнашна статия, която, разбира се, не бе чел, нито пък бе чувал за нея.

Подобно развитие, продължи той, неминуемо води до сближаване и разбирателство между народа, Партията и съветския композитор. Ако композиторът трябва да води и вдъхновява народа, то народът чрез Партията трябва също да води и вдъхновява композитора. Духът на активна, конструктивна критика съществува, за да може композиторът да бъде предупреден, ако се подхлъзва към грешките на дребнавата субективност и само съзерцателния индивидуализъм, на формализма или космополитизма; или, накратко казано, ако загуби връзка е народа. Самият той не е безгрешен в това отношение. Отклонявал се е от верния път на съветски композитор, от големите теми и съвременните образи. Губил е връзка е масите, опитвайки се да се хареса само на една тясна прослойка от изтънчени музиканти. Но народът не може да остане безразличен към такива заблуди и затова той е бил подложен на публична критика, която го е насочила обратно към верния път. Извинил се е за този провал и сега отново се извинява. Ще се стреми в бъдеще да не допуска подобни грешки.

Дотук банално - или поне се надяваше да е така за американските уши. Поредната наложителна изповед за греховете, макар и на екзотично място. Но после погледът му прескочи напред и съзнанието му замръзна. Видя в текста името на най-шлемия композитор на столетието и чу как гласът е американски акцент безмилостно наближава към него. Най-напред дойде общото осъждане на всички музиканти, вярващи в доктрината на изкуството заради самото изкуство, а не в изкуството за масите; позиция, довела до всеизвестните извращения на музика. Най-яркият пример за такова извращение, чу се да казва той, е творчеството на Игор Стравински, който предаде родината си и се откъсна от своя народ, заставайки в кликата на реакционните съвременни музиканти. В изгнание композиторът прояви моралното си безплодие, както личи от неговите откровено нихилистични писания, в които той пренебрегва масите като „количествено понятие, което никога не е влизало в моите съображения“ и открито се хвали е твърдения от рода на „моята музика не изразява нищо реалистично“. По този начин той сам е потвърдил безсмислието и липсата на съдържание в творбите си.

Набеденият автор на тези думи седеше неподвижен и безучастен, но вътре в него кипеше вълна от срам и самопрезрение. Защо не го бе предвидил? Можеше да го промени, да вмъкне някои корекции - та макар и само в руския текст Глупаво си бе въобразявал, че публичното безразличие към собствената му реч ще означава морална неутралност Колкото глупаво, толкова и наивно. Зави му се свят и едва успя да се съсредоточи, когато неговият американски глас насочи вниманието си към Прокофиев. Напоследък Сергей Сер-геевич също се е отклонил от партийната линия и има сериозна опасност да изпадне във формализъм, ако не се вслуша в директивите на Централния комитет Но докато Стравински е загубена кауза, Прокофиев тепърва може да постигне големи творчески успехи, ако прояви прозорливост и следва верния път Той пристъпи към равносметка, в която пламенните надежди за световен мир се смесваха е фанатично музикално невежество, за което отново получи бурни аплодисменти. Овациите не отстъпваха на съветските. Последваха няколко безобидни въпроса от залата и той отговори с помощта на своя преводач и любезен съветник, който изведнъж изникна до него. Но после видя една фигура с туидено сако да става на крака.

Този път не от първия ред, а от място, от което публиката ще може да види и чуе предстоящия разпит. Най-напред мистър Николай Набоков обясни със сладникава настоятелност колко ясно разбира, че композиторът е тук като официално лице и че становищата, изразени в речта му, са тези на делегат от режима на Сталин. Той обаче иска да му зададе няколко въпроса не като на делегат, а по-скоро като на композитор -разговор между творци, така да се каже.