Георги Томов - Розариум

— Ти самата си казвала, че разбиранията на Стария са близки до фашизъм.

— Да, близки са. Но нима ти не беше на негова страна и не повтаряше всичко, което каже? Не беше ли ти човекът, който ме убеждаваше в желязната логика на неговата „теория за целесъобразност при ограничен ресурс“?

— Да, но аз съм против крайностите — всяка теория си има граници на валидност.

— Знаеш ли каква е разликата между теб и Стария — той не само мисли, той действа съобразно това, което счита за правилно. Помниш какво казваше — че е по-добре в едно градче да има добър учител по математика, отколкото добър хирург, защото на колко души ще помогне един лекар и колко от тях ще са пияници, пострадали от глупост? А добрият учител е в състояние да промени живота на стотици деца.

— Ако трябва да съм честен — не помня.

— Това за хирурга го каза пред всички преди години. Минало ти е покрай ушите. Както и много други неща. Помниш ли притчата за бедняка и Буца? — Повдигнах неопределено рамене. — Бедняк попитал Буца: „Учителю, защо сме толкова бедни?“, а той му казал: „Защото не сме научени да даваме“. Стария не обича да назидава. Предпочита другите да извървят пътя до неговата истина.

— Любимата му притча за Буца е друга. Буца видял да гори покривът на някаква къща, влязъл и се развикал на хората да напуснат. А те го заразпитвал дали вън не е студено, дали не вали, дали не духа силно… Буца си излязъл: „Най-добре тези да изгорят“. Не се заблуждавай — ако не му играеш по свирката, Стария е безкомпромисен.

— Каквото и да си говорим, аз съм го виждала да плаче. Бяхме с Биляна. Съпругата му точно беше починала. Нали знаеш, че се върна от Щатите болна.

— Стария не говори много за себе си, поне не и е мен. Жена му е била при дъщеря им, нали?

— Опитала се е да я спаси. За шест години живот в Страната на неограничените възможности била стигнала дъното — наркоманка, лична собственост на средна ръка наркодилър. От нея го знам. Колумбиец. Каква ирония — тя била избрала да учи в Колумбийския университет, защото там бил учил Джак Керуак. Пребивал я като куче, просто така. Целият ѝ гръб бил в рани от изгаряния — играели върху него карти и си гасили цигарите. Заради нея майка ѝ се разболя от рак.

— Успяхте ли да отмените забраната на Стария да влиза в Щатите?

— Не, не е виждал дъщеря си и внучката от десет години.

— Не се ли срещат някъде в Европа?

— Веднъж, в Париж. Дъщеря му се е наредила на държавна работа и нямала много отпуск.

— Каква работа? Стария не им ли помага?

— В пощите. Тя е две години по-голяма от мен, внучката е на петнайсет. Стария никога не им е помагал — бил е против оставането на дъщеря му в зад океана. Дай да сменим темата.

— По-скоро е бил против провала ѝ. Той нали се е виждал е нея и внучката — това не значи ли, че е простил?

— Седмица преди да замине за тази среща в Париж, Стария не беше чувал нищо за дъщеря си от дванайсет години! Не знаеше, че има внучка на пет. И най-важното — нямаше и грам подозрение, че тази внучка може да е черна. Той не е расист в обичайния смисъл на думата, но за неговото поколение да имаш внуче негърче…

— На Стария внучката е черна?! — Бях потресен.

— Да, представяш ли си. При неговите убеждения…

— Но той все пак е пожелал срещата в Париж.

— Той там разбира. И се е държал добре, повярвай ми. Но на следващата година дъщеря му пожелала да дойде с детето в България, а Стария ѝ предлага отново среща в чужбина. И тя разбира, че баща ѝ се срамува от тях. И отново потъва. Женена е за черен пастор и живее някъде в Калифорния — това знае Стария за нея. Трябва да се качвам при Рая.

Поръчах капучино и кроасан. Младото момиче гледаше през мен, сякаш бях част от добре измитата витрина. Тръсна ги отпреде ми и побърза да върне демонстративното си отегчение зад бара.

Преди година в живота ни настъпи рязка промяна, но истинските последствия от катастрофата като че ли предстояха. „Просто да си починем един от друг“… По дяволите! — поредната тъпа прищявка на Ивета. „Тъпа ли? Нима?! Нима не изпитах облекчение, че идеята идва от нея?“ В момента не можех да се концентрирам — предстоеше важна среща. Да идва вече Стоил и да ходим да сваляме Стария от трона. Нали това решихме. Но, както казва Доктора: ако пет гарги висят на жицата и едната реши да отлети, няма да останат четири, а пак ще са пет — едно е да решиш, друго — да направиш.

— Кралят умря, да живее Кралят! — възкликнах, а двете жени от съседната маса ме изгледаха със смесица от любопитство и притеснение.