Георги Томов - Розариум

— А ти какво мислиш за мен?

— Мисля, че ти си лицето и моторът на холдинга, но Стария е мозъкът. Той не е човек, който би се водил по своето его, за него са важни единствено резултатите. Обича да е в сянка, но да дърпа всички конци. А ти винаги си искал сам да вземаш решенията, но макар отвън да изглеждаше, че е така, то на повечето хора им беше ясно кой всъщност държи властта. Мисля, че егото и лоялността ти години наред са били в конфликт. Постепенно се еманципираш, чувстваш се достатъчно силен и започваш да държиш Стария встрани. При това не само от оперативната дейност, в която той, така или иначе, не се меси, ами и от въпроси, касаещи политиката на холдинга. Предполагам, че си опипвал почвата за политически протекции, различни от тези на Стария, тъй като имаш добри лични контакти. Тогава се появиха разногласията ви. Така мисля.

— А не е ли точно обратното — различията във вижданията да са довели до желанието за еманципация?

— Въпрос на трактовка, но ти по-добре знаеш. Аз съм само страничен наблюдател.

— И като такъв на чия страна си? Или просто си подсигурил козове срещу двама ни?

— Ако си спомняш, веднъж те предупредих да не рискуваш всичко заради глупости. Защото Стария беше в течение на всичко, което правиш. Не от мен. Аз за нищо на света нямаше да те предам. Стария го знаеше и беше достатъчно умен да не се опитва да го промени, а да го използва. Разчиташе на мен, без да го обявява директно, да бъда мост между двама ви. Това е неговият начин. Подсигурява си система от канали за въздействие. Някои директни, други — не. Както този през Биби и Ивета.

— Искаш да кажеш, че ме е работил през жена ми? И как точно?

— Как точно ли? Ами той пуска мухата на Биби, а тя — на Ивета. От там нататък е ясно. Така стана и с „Да спрем убийците на пътя!“, така стана и със случая „Шопов“. А също и с Котракови.

— Чакай, дай едно по едно. Какво за фондацията?

— Тя е създадена по идея на Стария. Много от това, което се случва, има пряка връзка. Стария е обещал на Шопов да го отърве от затвора заради убийството на онова семейство срещу място като съветник в Законодателната комисия на парламента за Биляна и подпомагане на фондацията — финансово и всякак. Вече има подготвени промени в НПК за шофиращите без книжки и пияни, а също за промени в застраховането. Стария е говорил първо с Биби, тя му казала, че ще обсъди с Ивета, но от нея ще зависи дали ще поемат Шопов. Ивета ѝ отказала, наложило се Стария директно да я навива, знаеш той колко убедителен може да бъде. Според него нямало нищо общо между двата случая: каращ с двеста пиян до козирката циганин без книжка, отнета му за алкохол, срещу уважаван депутат, принуден да навлезе в насрещното платно, за да предпази малко дете, излязло внезапно на шосето. Разбира се, пробата за алкохол на депутата е чиста. Свидетелите, същите тези с детето, като по поръчка си спомнят, че то се изскубнало от ръцете на баща си, отдалечило се на стотина метра от чешмата, до която била спряла колата им, и претичало през пътя към майка си, която — кой знае защо?! — била на отсрещната страна. А там е баир, не можеш и да се изпикаеш.

— Откъде тези подробности? Биби и Ивета били ли са наясно?

— Стария ме помоли да проуча. За да е наясно колко здраво е стиснал топките на Шопов. Биби и Ивета научиха „детайлите“, след като бяха поели случая. Стария знае кога какви порции информация да подава.

Компромисите са изглеждали напълно оправдани за благородната кауза на фондацията, за която щели да наберат сериозни средства чрез самия Шопов.

— И аз бях въвлечен в „случая «Шопов»“? Ивета ме помоли да натисна сина на единия от изготвилите експертизата, а той да навие баща си — някакъв пенсиониран професор — да се отметне от твърденията си.

— Всъщност Ивета вече се е била договорила с този нещастен човечец да му оправят ипотеката още преди да говори Стария с теб. Нещо повече, той вече е имал съгласието на професора. Така че не си го слагай присърце.

— Не те разбирам… За какво тогава е бил целият цирк, ако всичко е било предварително уредено?

— Ивета казала на Биби: „Както винаги, Бранимир се опитва да е целият в бяло, докато всички други сме в лайна до брадичките“. Прави си изводите.

— Благодаря ти за откровеността.

Известно време пътувахме мълчаливо. Летяхме с безумна скорост и със сигурност всявахме ужас у другите участници в движението. Годините каране със синя лампа бяха повредили Стоил и, за разлика от мен, той никога нямаше да стигне до убеждението, че правилата трябва да се спазват. Насред едно рисковано изпреварване го чух да казва: