Георги Томов - Розариум

— Умрял ли е?! — изумлението ми бе прераснало в безпокойство.

— Да, но не и преди да се закълне на баща си, че не лъже.

— Това знае ли се официално?! — Не вярвах на ушите си.

— Не. Асен Котраков скрива смъртта на сина си, защото е твърдо решен да убие Цветан и не иска полицията да е наясно, че има мотив.

Освен това се страхува, че мешерето ще отсъди спорът да се реши с пари. Щото Койчев им е важен. Май и мангалите не вярват в съдебната си система — Стоил се засмя горчиво.

— Добре, но това не обяснява…

— Чакай де. Има още. Както викаше Цветан Койчев — „циганска работа“. Та — Роза звъни на мобилния на Кристалин, но вдига Асен Котраков: синът му е заминал за чужбина и скоро няма да се върне. Баща ѝ взима телефона и започва да си иска парите, дето Кристалин обещал за момичето. Започнал да заплашва и старият Котраков отива на място да се разберат. Вижда момичето и решава да я вземе за себе си. Обаче трийсет хиляди му се виждат множко и започнал да се пазари, а бащата не давал и дума да се издума. Котраков си тръгнал, а след няколко часа онзи му звъни и се съгласява на двайсет хиляди. Да ги носи и момичето е негово. Най-вероятно Цветан го е подучил да спретне капан за Асен и му е обещал яка пачка.

— Добре де, а защо Асен Котраков се уплаши от обаждането по телефона?

— Ти сериозно ли ме питаш? Сигурно има сто причини, но най-вероятно е решил, че Цветан го е натопил за нещо на ченгетата.

— Което не е далече от истината, но не включва ченгетата, а нас — като най-големи шарани.

— Не нас, а Стария. Цветан Койчев е поискал Стария да го отърве от Котраков. А Стария включва нас. С един куршум — два заека. Вижда ми се по-вероятно.

— Всичката тази латиноамериканска сага… кога се случва?

— Ами момичето е ударено на 4 май сутринта. Кристалин е убит привечер.

— Значи Койчев може да се е обадил на Стария още преди курбана на Гергьовден.

— Точно това искам да разбера — какво и кога е говорил Цветан със Стария. Дреме ми за мангалите.

— И на теб ти се е обадил на Роза баща ѝ, така ли? Не ти ли каза, че Асен е у тях, а не Кристалин.

— Пусна ми есемес с деня. Цветан го беше инструктирал.

— Два въпроса — защо Стария ще играе с Цветан и защо праща нас?

— Защото приятелчетата на Стария наистина са имали конфликт с Асен Котраков и са решили да помогнат на Койчев да оглави клана или да сложи свой човек. По втория въпрос — за да ни хване и нас за топките. В последния петък жълтата преса излезе със статия, в която се казва, че си в чужбина, за да търсиш Кристалин. Дебелогъзкото не знае, че аз знам, че чука някаква, дето се прави на журналистка в този парцал. Казах му да ми даде доклад как се е стигнало до такава публикация. Не че не знаех. Обаче той не си направи труда дори да говори с мен, а това значи само едно — станало е със санкция от Стария. Втора сигнална лампа.

— Коя беше първата?

— Това, че Стария искаше да знае подробности за операцията, преди всичко за мястото и времето. Виж отзад.

— Да, бе. Щях да те питам — това чудо сутринта имаше ли го? — Издърпах дигиталния Canon с огромен обектив. — С тази оптика сигурно можеш да снимаш муха от километър.

— На дебелогъзкото е.

— И каква е връзката? — Не можех да повярвам.

— Прегледай последните снимки. Единственото утешение е, че си по-фотогеничен от мен. Джордж Клуни чака междуградския автобус — разсмя се с пълно гърло.

Хвърлих фотоапарата обратно на задната седалка. Имах чувството, че по гръбнака ми се спуска върволица от раздразнени скорпиони, а по дланите ми космати гъсеници размазват лепкава слуз.

— Как се добра до това?

— Помниш ли онази мацка, дето ти я показвах на монитора? Десислава Градева.

— Да. Какво за нея?

— Събудих я рано тази сутрин — веднага след като ти пропусна целта — изхили се. — Та тя ми сподели, че в момента е сама в леглото, а допреди няколко часа дебелогъзкото се е лигавил между краката ѝ. Бррр — представяш ли си?!

— Не разбирам…

— Оказа се, че двамата са на интимен уикенд в комплекс „Люляците“ — какво съвпадение, — съвсем близо до мястото на събитията. Не че не го знаех. Дай да решим какво ще правим със Стария?

— Какво да правим? — погледнах го изненадан.

— Как какво? След като ни е подготвил такива компромати — Стоил кимна към задната седалка, — ти какво мислиш, че трябва да правим? Да му целуваме ръка?

— И какво предлагаш?

— Ти си единственият, който може да издигне холдинга на по-високо ниво и е по-високи цели.

— Кралят е мъртъв, да живее кралят…