Георги Томов - Розариум

— Иначе всичко готово ли е?

— Ти готов ли си? Другото не го мисли — Стоил изглеждаше напълно спокоен.

— Готов съм, щом съм тук. Колкото повече размишлявам по случая, толкова по-чудно ми е по чия свирка играя в момента. На жена ми, на приятелите ми, на Стария… или го давам акапелно? Ти как мислиш?

— Важно е ти какво мислиш? — Приятелят ми ме изгледа с любопитство.

— Че съм марионетка, при това от тези, дето си въобразяват, че се движат на собствен ход. Според някои хора ролята на „свободната воля“ е надценена, но все пак не е излишно да знам кой е режисьорът?

— И двамата добре знаем кой е. Имаш лично послание от него. Помоли да ти предам, че се гордее с теб и с избора, който е направил преди години. Точно човек като теб — умен, решителен, мъж на място — е нужен на холдинга в този труден момент.

— Да ти преведа ли на нормален език какво значи това? — Смръщих се. — Само се чудя защо е толкова важно да отмъстим на младия Котраков? Дали целта не е да изтръгнем сърцето на баща му? Доколкото знам, преди време политическите приятели на Стария ползваха циганските кланове по избори, да не са се разминали нещо?

— Стария обича Рая и Филип като свои деца… — каза сухо Стоил.

— Не ми се вярва да е само това. В някаква друга игра сме. Чувствам се като мишок пред капан.

— Е, аз просто държа отворена вратата на капана, а ти решаваш дали ще влезеш. Парчето сиренце, трябва да признаем, е доста примамливо — Стоил запали цигара. — И миризливо.

— Нали ги беше отказал?

— Видя ли аудито? В един двор, вдясно от пътя. Завито е черга да не го серат кокошките.

— Не, не съм обърнал внимание.

— Ето ти това — сложи дистанционно за кола в ръката ми. — Заставаш под навеса, изчакваш да мине аудито и щом му видиш стоповете, натискаш бутон „2“.

— Няма ли опасност… ако кара бавно… — Представих си как взривната вълна се връща назад.

— Няма страшно, стига Кристалинчо да не спре. Предвидени са няколко секунди закъснение. Стой плътно до страничната преграда, по-добре да не те вижда.

Стоил извади телефон и набра предварително запаметен номер. Чу се мъжко сумтене:

— Кой?

— Събуди го твоя човек и му кажи, че идваме да го арестуваме.

— А…?

— Да изчезва, вече сме на Горна Росица!

— Ъхь, добре…

— Ще се хване ли? — попитах шепнешком.

— Надявам се да зацепи какво му казвам. Най-малкото — ще предаде думите ми точно. Апаратът в ръката му иззвъня, той вдигна и се разкрещя:

— Разкарай се оттам бе, идиот. Някой от вашите хора те е издънил, с нас има и жандармерия. Вече влизаме в Горна Росица!

Затвори.

— Ей това циганите, ако не им крещиш, хич няма да те разберат — загаси цигарата. — Отивай, ей сега аудито ще изреве.

— Добре. Натискам „2“ — скочих от джипа му.

— Като му видиш стоповете. Да не го изпуснеш, че ако се наложи да го гоним…

Видях аудито да идва, беше на около триста метра. Дистанционното лежеше в дланта ми.

В миговете преди смъртта, казват, животът на човек минавал като на кино пред очите му. Това само за жертвата ли важи или и за убиеца? Убиец! Защо ли не мисля за себе си като за „отмъстител“?! Защото не се чувствам герой… Защо не се чувствам герой? Но аз не съм и убиец. Не съм ли? Какво правя тук, какво искам да направя със себе си?! Аз ли съм този мъж, скрит в засада, готов да отнеме това, което не е дал. Което никой на този свят не може да даде. Щом Бог ни позволява да отнемем това, което само той може да даде, не означава ли, че понякога е необходимо да…

„Няма връщане назад!“

Наместих палеца си върху бутона на дистанционното. Цифрата „2“ прогаряше кожата на пръста ми — със сигурност ще остане белег. Вероятно ще останат следи и върху всичко, до което се докосвам в бъдеще. Има ли бъдеще за човек, който не е убиец, а е убил?

По дяволите, дистанционното е кой край трябва да е насочено към автомобила? Обърнах го към себе си да проверя за отвор, светодиод или нещо подобно и изведнъж устройството се изхлузи от изтръпналите ми пръсти и тупна на земята. В този момент колата профуча покрай мен.

— Мамка му, мамка му, какво стана?! — Стоил бе отворил дясната врата на джипа. — Скачай. Как ще го стигнем сега тоя пършинг?!

— Няма смисъл да го гоним…

— Какво стана?

— Натиснах. Но явно има проблем.

— Не си натиснал. Няма как да има проблем. Да не си натиснал „1“?

— Чакай, възможно ли е нещото да се задейства случайно от дистанционното на аудито?

— Не. Едва ли… ще е адски голяма случайност — Стоил се изхили. — Както и от друго дистанционно. Освен ако някой не тръгне да краде колата и не почне да сканира.