Георги Томов - Розариум

Здесь есть возможность читать онлайн «Георги Томов - Розариум» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2017, ISBN: 2017, Издательство: Сиела, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Розариум: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Розариум»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

След жестока катастрофа младо момиче изпада в будна кома. Родителите ѝ са изправени пред дилемата на какво да се уповават — на Бог или на медицината? Освен за живота на дъщеря си, те трябва да се борят и за запазване на собствената си същност.
Един мъж е поставен на кръстопът — трябва ли да пожертва себе си в името на семейството? Има ли право да налага справедливост чрез лично отмъщение? Къде е границата на човешкия морал?
Възелът на съдбата се заплита и по всичко изглежда, че отговорите се крият в стремежа към съвършената любов — така, както е описана преди 6 века в The Rosarium Рhilosophorum — философската база на алхимията.

Розариум — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Розариум», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Кралят… Умен и ерудиран, Стария умееше да извлича информация буквално от всичко, познаваше в детайли реалните икономически процеси и тъй като притежаваше изключителен усет за хората, то нямаше проблем да предвиди вероятното поведение на „икономическите субекти“. Анализите му бяха безстрастни, без никакви лични и субективни влияния. Не обичаше телефони и компютри и постоянно обикаляше: из офиса, града, страната, пътуваше често в чужбина, за да се вижда с хората очи в очи. В сравнение е него аз съм абсолютно консервативен — главата му постоянно раждаше идеи, той и настояваше да опитваме нови предизвикателства дори когато резултатите не бяха предварително ясни или имаше сериозен риск.

Стария обожаваше „разузнаване е бой“, понякога изглеждаше хаотичен и разпилян, по младежки безгрижен и често казваше, че всичко ще си дойде на мястото. Точно поради това партньорство ни бе толкова ползотворно — Стария се нуждаеше и ценеше моята систематичност и последователност „Ти си човек, който изгражда работещи структури!“ — това беше най-голямата похвала, която съм получавал в живота си. Той успяваше да „зарази“ хората си е увереност, усещане за принадлежност, чест и най-вече — лоялност. Самият той се държеше открито и приятелски, не се заяждаше за дреболии и правеше забележки — по-скоро даваше съвети — само за поправими неща. Никога не натякваше за минали решения, признаваше охотно своите грешки, като се шегуваше с тях по същия начин, по който го правеше с издънките на другите. Освен това Стария не можеше да понася лъжата и подмазването — имаше вроден радар за лицемерие и фалш, но най-много от всичко го вбесяваше нереализираният потенциал. За него да не работиш върху себе си и да нямаш стремеж за постоянно самоусъвършенстване, беше престъпление.

На тръгване от Старо Стефаново, заради присъствието на Стоил, не бях целунал Кристина. Дори не бях ѝ казал да ме чака и че ще бързам да се върна или нещо подобно. Протегнах ѝ двете си ръце (ухилен фалшиво, все едно бях недодялан застрахователен агент), а тя се засмя и пъхна в тях рисунките на гравюрите. Извадих ги от джоба на якето и ги разстлах пред себе си. Една от тях виждах за първи път — The Demonstration of Perfection . За пореден път се възхитих на красивия ѝ почерк.

The Demonstration of Perfection

Маслоу за любовта на себеактуализиращите се хора:

Липсва необходимост „да се пазиш, да се криеш, да се опитваш да правиш впечатление, да внимаваш какво говориш или вършиш, да се сдържаш или потискаш“. Човек е какъвто е, не се преправя, за да отговаря на нечии очаквания, счита себе си за достатъчно добър, за да бъде харесван такъв, какъвто е. Отношението към секса е различно от традиционното противопоставяне на „низки сексуални страсти“ и „извисена любов“. Пълноценната любов включва и чудесен секс, в който двете страни са в единство и хармония, влагат цялото си сърце, издигат го до мистично преживяване, без животът им да е центриран около него. Не крият чувствата си, много по-склонни са да ги признават и споделят, което важи и за сексуалните влечения. Спонтанността, неподчиняването на стереотипи и готовността да следват природата си се проявяват и в отношението им към сексуалните игри, като „не правят диференциация между ролите и личностите в двата пола“. Не съществува разделение на ролите на мъжа (активен, мъжествен, инициативен) и жената (пасивна, женствена, подчинена). Всеки може да е „едновременно активен и пасивен, себичен и несебичен, мъжествен и женствен, егоцентричен и смирен“. Въпреки че са напълно автономни, себеактуализиращите се хора преживяват потребностите на партньора си като свои, а своите — като присъщи и на другия. „Сливането“ с другия не означава претопяване на неговата индивидуалност, а напротив — утвърждаването ѝ, поощряване на желанието за израстването и на стремежа да е уникална личност. За да е способен на его-трансценденцпя, човек трябва да е изградил зряла, пълноценна его- идентичност, която с акта на трансценденция получава допълнителни сили, разгръщане, пълнота.

— Розариум! — възкликнах.

За втори път жените от близката маса обърнаха очи към мен, но след няколко секунди се върнаха към разговора си. На свой ред и аз ги огледах: артистична бохема — предположих. Чух едната да казва: „Когато говорим за симетрията, карам студентите да направят онзи експеримент е лицата. Сещаш се, разделят си изображението и е огледално копиране получават две абсолютно симетрични физиономии. И ги питам какво виждат? Всички забелязват, че са доста различни, но на никого не му идва наум, че едната е ангелска, а другата — дяволска, като в картината на Костка…“ 21 21 Тивадар Костка Чонтвари (1853-1919) — унгарски художник авангардист. Една от най-известните му творби е „Старият рибар“. Ако в центъра на картината се постави двустранно огледало, вляво зрителят вижда почтен старец, а вдясно — злобен. — Б.а. .

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Розариум»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Розариум» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Розариум»

Обсуждение, отзывы о книге «Розариум» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x