Георги Томов - Розариум

— Двамата най-доверени? А какъв е този, когото си пратил да ги шпионира? Най-случаен?

— Приеми, че е третият най-доверен.

— Който иска да стане първи…

— Е, какво иска той , все още не ме вълнува. Но какво искате вие двамата , ме засяга пряко. Това обяснява ли неговото присъствие на не състоялото се местопроизшествие?

— И каква е целта? Да ни хванеш за топките?

— Вижте, ще съм напълно откровен, иначе няма смисъл от този разговор. Когато, Бранимире — Стария обърна глава към мен, — започна да ме държиш настрана от работата на холдинга, ми беше неприятно, но все пак можеше да се преживее. Но да се опитваш зад гърба ми да се договаряш с нашите инвеститори — как точно мислиш, че ще стане? Момчета, аз съм ви създал, каквото и да си мислите, вие без мен сте кръгла нула. Ако толкова искате да сте господари на самите себе си — моля, нямам нищо против. Направете си собствена структура и си я управлявайте както намерите за добре.

— Аха, а междувременно ти ще държиш компромати за нас, така ли? За да е по-честна конкуренцията.

— Стоиле, нямам илюзии, че за толкова време в близост до нас не си надиплил и ти някой и друг компромат. В интерес на истината, Бранимир държеше да те вземем в холдинга, а аз бях напълно наясно, че е грешка. Просто си свръхквалифициран за позицията, която можехме да ти предложим. Парите, дори за теб, не са всичко. Както и да е. Било каквото било.

— Какво искаше да кажеш с това „аз съм ви създал“? — Стоил ставаше все по-раздразнителен.

Стария избута стола назад и стана. След минутка на масата се появи папка е надпис „Бранимир Бонев“. Стоил започна да я разлиства. Направи ми знак да погледна:

— Той затова си правеше каквото си иска, защото е бил агент на службите.

— Любо Капитански?! Стига бе. Знаех за Карамански, ама Любо…

— Къде е папката е моето име? — Стоил вдигна очи към Стария.

— Няма такава.

— Не е ли малко обидно?

— Не, ти много добре знаеш защо. Всичко за теб от онези времена е тук — Стария докосна с показалец слепоочието си.

— Защо поиска от мен да си подам оставката от агенцията?

— Защото пречеше на определени хора и те бяха приготвили за изкупителна жертва. Щяха да ти предложат голям пост и ти — доколкото те познавам — щеше да приемеш. Исках да те запазя, по-нататък щяхме да те върнем на бял кон. Но нещата се случиха по друг начин — не може да има двама герои е подобни профили. Знаете за кого говоря.

— Точно заиграването е политиката не одобрявах — обадих се за първи път от началото на разговора. — Но в тази държава май това е единственият начин да работиш с размах.

— Прав си — поклати глава Стария. — Но не ти ли идва малко късничко акълът? Ако въобще ти е дошъл, защото в случая е Шопов не видях такава индикация.

— Това, че признавам един факт, не значи, че съм се примирил е него.

Както и да е, Шопов не е темата в момента.

— Шопов не е, но бъдещето на холдинга е. Или нещо греша? Нали затова сте тук — да вземете властта — Стария разтегна устни в крива усмивка.

— Дошли сме да поговорим като приятели — казах спокойно. — Даже не като партньори, а като приятели. За толкова години са се натрупали купища сажди, време е да прочистим комина. Значи ти си ни подкарал към кошарата още от ученици — така излиза. Какво още си направил за нас, а ние не знаем?

— Много неща съм направил, какво точно ви интересува?

— С какво държиш Ивета? — попитах и самият аз се изненадах от въпроса.

— Нека се разберем, не става дума за „държане“, а за нормални човешки отношения. Жените са в пъти по-лоялни от мъжете. Жените помнят доброто и уважават този, който им е сторил добро. Мъжете помнят и уважават този, който ги е поставил на колене. По-често изпитваме симпатия към човека, на когото ние сме помогнали, защото пред него сме могъщи и великодушни, а пред подалия ни ръка се чувстваме слаби и унизени. Изобщо… мъжете явно сме сбъркани.

— Защо Ивета е толкова лоялна към теб? Само защото я направи съдружник?

— Не, аз я направих съдружник, след като се убедих, че е лоялна. Ще отговоря на въпроса ти. Жените лесно се доверяват на много по-възрастни мъже, защото е възможно да получат добро отношение, съвети и закрила без сексуален контекст. Проектират към тях отношението към бащата, при това освободено от страха, че ще го разочароват. По времето, когато Ивета дойде да работи при мен, някакъв наркоман я преследваше — беше споделила е Биляна и тя ме помоли за помощ.

— И ти си решил този проблем? — Бранимир повдигна вежди. — Как точно?