Георги Томов - Розариум

— Две кафета, дълги, с течна сметана, моля. И ако може, да загреете преди това машината.

Преуморената служителка ме изгледа с досада.

Лазаровден, Цветница, Великден — Филип бе „прескочил трапа“, за разлика от нашата дъщеря. В онези дни с Ивета не коментирахме чувствата си. Всъщност ние почти не си говорехме, с изключение на някоя и друга фраза по време на ежедневните ни пътувания из страната. Тя продължаваше да се уповава на Господ — палеше свещи, оставяше необличани дрехи да нощуват в олтарите; плащаше да четат имената на Рая и Филип в специални служения за здраве в църкви със „силни“ икони; пълнеше съдове с вода от лековити извори и поръчваше от цял свят целебни масла, от които изпращаше през мен и Стоил и за Филип, нищо че той вече беше значително по-добре.

Според Стоил „адвокатките“ — така наричаше половинките ни — вече се чували всеки ден. Ивета настоявала Биляна да се обърне към Бог, защото все още оздравяването на Филип било в негови ръце. От своя страна, Биляна считала, че приятелката ѝ е длъжна да мисли и за собствената си психика, не трябва да се фокусира само и единствено върху състоянието на дъщеря си. Тази фиксация едва ли би помогнала на Рая, но със сигурност вреди на самата Ивета.

— Същият боклук като на закуските в хотела. Там поне беше горещо.

— Казах ти да си поръчваш на бара — въздъхнах.

— Не мога да разбера защо нещо, за което съм си платила предварително, трябва да е боклук? — възмущаваше се Ивета.

Навремето Ивета харесваше Гърция и често отскачахме за по няколко дни до различни места и не помня да сме били разочаровани. Този път бях избрал луксозен хотел на брега — точно под Олимп. Сезонът предстоеше и почти нямаше туристи. Гальовно слънце, прекрасно море — все още студено за плуване. Празни шезлонги и няколко англичани в дървения плажен бар, прясно пребоядисан в бяло. Обикновено търсехме точно такова спокойствие, но сега се чувствахме различно — помежду ни наистина се издигаше стена. Великата китайска стена, Берлинската стена, Стената на плача — единствената останка от свещения юдейски храм в Йерусалим, между чиито каменни блокове бях пъхнал листче с желание за изцелението на Рая.

— Не се получи — въздъхнах.

— Нали ти казах — напълно нормално е и с времето ще го преодолееш.

Не бяхме се любили повече от година. От деня преди катастрофата — 14 март 2015-а. Своеобразно сдобряване след скандала около заминаването на Рая за Банско. Надявах се на това ни „бягство“ да се върнем към страстта от младите години, но така и не стигнахме до нещо повече от разнежени спомени.

За първи път „кръшнах“ на третата година от брака. Момичето ми се лепна в малките часове на една хладна нощ в края на май. Бях изпълзял на въздух след тежка среща с руски контрагенти в бара на хотел „Рила“ на Боровец. Тя беше изключително жизнено и красиво същество, смееше се на всяка моя дума, а не изглеждаше да е пила. Излъга ме, че е студентка, а на мен не ми мина през ума, че по това време са абитуриентските балове. Отдаде ми се неумело, но с трогателен жар и ентусиазъм. А после изпадна в истерия и искаше да скача през балкона заради някаква несподелена любов. „От любовта боли, но с годините човек разбира, че не е болка за умиране“ — остроумничех, докато я водех към стаята ѝ.

След този случай въведох железни правила за изневерите. Жените трябваше да са пълнолетни, чистоплътни, свободни, умни, чаровни, дискретни и реализирани. Да нямат идея кой съм и с какво се занимавам. Най-често пътувахме заедно в чужбина, където шансът да се засечем с някой познат бе нищожен и така можехме напълно да се отпуснем. Общуване, разходки, романтични вечери и събуждане заедно — имах нужда от подобно бягство от ежедневието. Пълно отдаване. Игра на любов, макар и за малко, тъй като правех уговорката, че ще се държим като напълно непознати в бъдеще. Това явно устройваше и отсрещната страна, защото почти не си спомням да съм получавал отказ или да съм имал проблеми.

В последните години имах връзка с една интересна жена, която отлично знаеше кой съм, но този път аз трябваше да се съобразявам с нейните условия:

„Мандат между шест месеца и година, ти решаваш. През това време не докосваш друга освен мен и — в краен случай — собствената си съпруга. Няма никакви други ограничения — виждаме се, когато желаем и имаме възможност, правим каквото ни се прави и на двамата, делим си разходите, задоволяваме прищевките на другия. Запомни — изворът на нашето удоволствие е удоволствието на партньора. Не афишираме връзката си, но при нужда се подкрепяме. Изтича срокът — сядаме, като добри приятели и партньори, и обсъждаме. Можем да назначим нов мандат, можем да си дадем известно време почивка. Или да си кажем сбогом.“