Георги Томов - Розариум

„Искам най-доброто!“

„Вече е доставено. А сега ни оставете да работим.“

Пристигнал Стоил и се опитал да говори с някого от линейката, но смяната им била свършила. Позвънили на нашия приятел Доктора във ВМА и той им вдигнал скандал, че не са го потърсили веднага. След двайсет и пет минути се обадил и обяснил: коланът и въздушните възглавници спасили живота на Филип и го предпазили от разкъсвания на вътрешни органи, обикновено фатални при такива инциденти. Бил е в съзнание при пристигането на екипа — основание да се предполага, че няма мозъчни травми, но ще се разбере със сигурност, когато го събудят.

„Ако питате мен, задължително трябва да му направим ядрено-магнитен резонанс. Ще го докараме в София, аз ще се погрижа. Иначе по травмите — тазът му е счупен на две места, но ще го наместят и фиксират, ще вкарат имплант в бедрената кост и ще се опитат — доколкото е възможно — да наредят костиците на раздробения глезен, закрепвайки ги с винтове. Това са рутинни операции, а и колегите са компетентни.“

Хотелът в центъра носел претенциозното име „Монте Кристо“. Дръпнали плътните завеси, сложили на вратата табела DO NOT DISTURB и се строполили на широкото king size легло. Биляна пъхнала глава под възглавницата и застинала в ембрионална поза. И двамата не мигнали цяла нощ. Рано на другата сутрин изкачили на бегом стъпалата пред официалния вход на болницата, нахлузили им найлонови калцуни, престилки и бонета и ги вкарали за няколко минути в реанимацията. Филип изглеждал като извънземно, омотан в разноцветни силиконови кабели. От различни места на голото му тяло, от гърлото и от двете ноздри излизали прозрачни маркучи. Десният му крак бил в гипс до коляното. Цялата му брадичка представлявала жива рана. От хълбоците му стърчали железа, по две от всяка страна, свързани с хоризонтални обтегачи — фиксаторите за таза. Цифрите и графиките по монитора не им говорели нищо, но младата стажантка ги уверявала, че момчето им е добре.

„Чужди хора да ми обясняват как е момчето ми…“ — проплакала Биляна.

По някое време на другия ден щели да го събудят, за да проверят дали има мозъчни проблеми.

Мозъчни проблеми!

На сутринта се появили в коридорите на болницата още по тъмно. Биляна на няколко пъти пъхала монети в автоматите за кафе, но забравяла да го вземе. Пуснали ги при сина им късно следобед — според докторите нямал мозъчни проблеми , но все още бил превъзбуден. Да не се плашат — казали. Филип се мятал в леглото и не изглеждал на себе си, но все пак ги познал. Били се разбрали да бъдат твърди, за да му вдъхнат кураж, но Стоил не смеел да си отвори устата. Задушавана от плач, Биляна се опитала да успокои сина си:

„Спокойно, моето момче, всичко ще бъде наред, всичко ще бъде наред…

«Кое ще бъде наред?! — изкрещял Филип — Виж ме на какво приличам! Виж ме!»

— Да спрем за кафе — помоли Ивета.

— Добре.

Шефът на благоевградската реанимация ги поканил в кабинета си и започнал да обяснява, че поведението на сина ѝ е напълно нормално, предвид обстоятелствата . Филип е бил в съзнание веднага след инцидента, което значи, че е изпитал ужаса на собствената си безпомощност и страха за съдбата на спътницата си. Едва ли ще му останат спомени от самата катастрофа, но преживяното дава отражение на психическото му състояние в момента. Това налага да бъде държан за известно време в медикаментозна кома, за да може мозъкът да се възстанови от преживения стрес.

Биляна гледала втренчено как се мърдат устните на доктора, който горещо настоявал Филип да бъде оставен при тях, защото е опасно да бъде транспортиран, пък и те са добри специалисти и ще се справят с евентуални бъдещи усложнения.

«Какво?»

«Казвам, че екипът ни е добър и ще се справим с бъдещи усложнения от каквото и да е естество.»

Ръцете на Биляна треперели и разляла вода по гърдите си, преди Стоил да вземе чашата. Черният ѝ дантелен сутиен прозирал през мократа копринена блуза.

«Какви усложнения се очакват?» — прошепнала Биляна, завеждащият отделението отговорил, че всъщност не се очакват, пациентът нямал вътрешни увреждания.

Стоил звъннал на Доктора и му предал дословно разговора, а той се разкрещял, че това са пълни глупости. Филип нямал вътрешни разкъсвания — прекрасно, но със сигурност щели да се появят усложнения, тъй като всички органи са травмирани.

«При челен удар тялото поема цялата кинетична енергия. Не искам да съм лош пророк, но тепърва ще минем през ада. Длъжни сме да направим най-доброто за Филип. Ей сега ще звънна на колегата.»