Георги Томов - Розариум

— Ти също ли мислиш така? — Бранимир беше шокиран.

— Аз лично мисля, че не си готов за онова , което иска от теб Стария.

— Разбира се, че не съм готов. Две нощи не съм спал, вчера цял ден го мисля и така, и иначе. Има твърде много неизвестни, а аз не обичам да прибързвам. Ти би ли го направил?

— Ако съм на твое място или вместо теб?

— Ако си на мое място. Другата възможност въобще не я коментирам.

— Да, бих го направил, но това е отговор на въпроса ти, а не съвет — Стоил го гледаше изпитателно. — В края на краищата Филип се размина на косъм, а и цял живот ще носи последиците от катастрофата. Но аз бих го направил и вместо теб по схемата, която предложи Доктора. Заминаваш за чужбина, а аз тука се оправям. Ще е по-просто.

— Не, абсурд. Ако — казвам ако — се реша, то ще го направя лично. Ти можеш да помагаш, но ще съм с теб, за да поема вината, ако нещо се издъни.

— Стария позна как ще реагираш. Ние с теб сме му напълно ясни. Но си прав — най-добре е да сме рамо до рамо в това. Както едно време…

— Да, както едно време… — Бранко се надигна да си ходи.

Стоил го изчака да затвори вратата и върна стола си на мястото му.

Вчерашният ден беше тежък. Стария му звънна около десет и го помоли да е в Иваняне в два. Биляна не остана очарована — имаха уговорка да обядват навън, да се помотаят из мола и да гледат някой филм. В къщата на шефа си Стоил завари Цветан Койчев — политическото лице на няколко от най-силните цигански кланове, пръв приятел на Асен Котраков. И той му разказа за инцидента с деветгодишното цигане и за случилото се след това. В малките часове на 4 май момичето карало крадено колело по шосето между две села, когато Кристалин Котраков го връхлетял с аудито. Хвърлил го на двайсетина метра, но въобще не спрял. Може и тя да е била виновна, но той бил надрусан и със сигурност се движел с превишена скорост. Към девет сутринта родата ѝ — от прословутите Звънчеви — нахлули в имението на Котракови с предния номер на автомобила и смачканото колело, намерени на мястото на инцидента, и вдигнали дандания, опитвайки се да спазарят „мълчанието си“ възможно най-скъпо. Уплашен, старият Котраков им обещал каквото искат и звъннал по спешност на Койчев. Настоявал той да оправи нещата с полицията, защото нямал намерение да плаща „безбожни пари на ония мошеници и изнудвани“. Цветан бил бесен — граденият му е години политически имидж щял да бъде поставен — за пореден път — на карта. И станала разправия:

„Развиках се на Кристалин, колко пъти ще му спасявам мангалския задник, а това лайно ми вика: «Ти си бяла курва и не само ще спасяваш моя мангалски задник, но и ще го целуваш!». Аз му забих един шамар, онзи извади нож, охраните наскачаха и той поряза двама, докато му го вземат. Стана голямо меле. Едвам ме изведоха моите хора, но преди това е голям кеф му размазах физиономията. Егати лекето! И след два дни разбирам, че Асен Котраков ме е натопил пред мешерето, че аз съм карал колата, и те ми налагат огромна глоба. Освен това се договорил със Звънчеви да кажат в полицията, че зад волана съм бил аз, братята на момичето ме били видели! Циганска работа!“

И Койчев обяснява, че се крие и от чужди, и от свои и иска да напусне страната, но не смее да рискува да мине през граница, защото най-вероятно и полицията го издирва. Вариантът е нелегално преминаване не става, тъй като покрай бежанците по границата е пълно с всякакви боклуци и току-виж враговете му го застрелят при „инцидент“.

„Какво ще кажеш да го изведем от страната с чужди документи , а той да ни помогне да се доберем до Кристалин?“ — гледайки Стоил, подмята Стария, правейки се, че идеята — едва ли не — му хрумва в момента. Койчев обяснява, че „оня надрусан мангал“ също е уплашен и със сигурност ще се крие в циганските гета, контролирани от клана, като най-вероятно ще сменя мястото на два-три дни. Разбере ли се къде е, ще трябва да се действа на момента. Койчев ще има грижата негов човек да се обади на Стоил, когато онзи се появи в циганската махала „ДИП-а“ на село Батошево — рано или късно ще кацне там.

Стоил не беше вчерашен — бартерът вече е договорен. Останаха насаме с Цветан Койчев и за половин час подробностите по сделката бяха уточнени. Ще го изведат от страната, но ще е на разположение, докато цялата сага свърши.

Размениха още няколко думи, но участието на Бранимир в акцията въобще не беше поставено под съмнение.

Стоил се втренчи в дълбоките очи на новата стажантка, като потропваше с пръсти по плота на бюрото: „Така е, моето момиче, живеем в сложен свят на лъжи и недомлъвки“.