Георги Томов - Розариум

— Добре съм — Бранимир се отпусна в кожения диван.

— Може пък да съм се излъгал. Щом казваш, че си добре, значи си добре.

— Колкото може да бъде добре някой, на когото казват, че ще трябва да…

— Моля ти се — Стария направи жест с ръце, все едно спира плъзгаш се по леда автомобил. — Кой е казал, че нещо трябва? Ти си този, който решава. Някога да съм те карал да изпълняваш каквото и да е? Надявам се и в този случай да подходиш разумно.

— Нямам никакво намерение да организирам нечия… — Бранимир търсеше подходящата дума.

— Смърт. Думата е смърт — каза сухо Стария.

— Кончина, край, гибел, свършек. Има една игра — полезна е, когато не искаш да наричаш нещата със собствените им имена. — Последен дъх, сетен час, вечен покой, гушване на букета и ритане на камбаната.

— Опъване на петалата.

— Изпращане в небитието.

— Предавам се — каза привидно унило Стария. — Това си е твоята игра.

— Не, по дяволите, не е моята игра! Това е играта на Бог!

— Е, аз имах предвид играта на думи. Но щом ти мислиш, че смъртта е работа на Бог, то нека ти кажа и моето мнение. Причината за естествената смърт е отсъствието на перспективи за духовен ръст, невъзможност за пълноценно функциониране вследствие на старост или на вътрешни заболявания. Апропо, те винаги се дължат на влошена духовност. Естествената смърт е от Бога. Как го беше казал ти — „Бог е в естествения порядък на нещата“. Но има също така случайна и насилствена смърт, ще кажеш, но това е част от цената на правото на свободна воля, която Бог великодушно е предоставил на човечеството, за да имат хората участие в собственото си развитие и израстване.

— Бог се грижи за семето и нехае за тора…

— Добре, разбирам, че си скептичен. Но нека ти дам малко вътрешна информация: Кристалин Котраков не спазва мярката за неотклонение. Старият Котраков е гъст с ченгетата и младият си вее байрака в четири области. Нали не си мислиш, че ходи пеша? Сменил е джипа с лимузина „Ауди А8“ — баща му има същата, дори номерата са еднакви, с разлика от една буква. Нужно ли е да ти казвам, че с този автомобил едва ли спазва ограниченията на скоростта? Спомняш ли си какво предположи Иван, като се бяхме събрали в Драгалевци — че всеки момент може да стане още някой „сакатлък“. Е, това вече се е случило. Вчера. Дете на колело, цигане.

— Това сигурно ли е? — Бранко започна да разтрива слепоочията си.

— Абсолютно — Стария кимна. — Момиче на девет, бере душа, май няма да го бъде.

— По дяволите!

— И — ако си умен, а ти си — нито дума на Ивета. Тя е прекалено чувствителна на тази тема и едва ли би те оставила да вземеш сам решение. Това решение трябва да е лично твое.

— Добро утро — Бранимир влезе в кабинета и се отпусна на единия от двата стола за посетители. — Какво гледаш?

Стоил натисна няколко клавиша и обърна монитора към приятеля си.

На екрана се виждаше близък план на нежно женско лице с гладка кожа и умни тъмни очи.

— Виж новите камери какъв образ дават.

— Коя е девойката?

— Назначението ѝ не е ли минало през теб? Стажантка е при дебелогъзкото. Стария защо го довлече този от чужбина? Държа ги и двамата под око.

— Не е ли по-просто да държиш под око направо Стария? — подметна Бранко нервно.

— Не е по-просто. Казвай сега на какво дължа тази чест? Не си идвал в кабинета ми от… — Стоил млъкна и излезе иззад бюрото, издърпа стола си и седна, така че да се виждат добре. — Откакто нашият Лазар прескочи трапа.

— Предпочитам тук да говорим, тъй като при мене е лудница.

— Е, слушам те.

— Стария ме натиска да предприема нещо по онзи въпрос.

— По кой въпрос? — Стоил си лепна физиономия, от която не можеше да се разбере прави ли се на ударен, или наистина не знае.

— На Доктора глупостите.

— Предположих. Знаеш, че с теб картите ни винаги са на масата. Стария говори и с мен. Извика ме вчера в Иваняне, за да ме попита бих ли участвал, ако ти пожелаеш? Но си беше нещо като заповед. Очаквах да ме потърсиш.

— Ти ли му каза за цигането?

— Не, той ми каза на мен. А защо Стария толкова настоява за лично отмъщение?

— Нямам идея — Бранимир отмести поглед. — Заради децата, обича ги като свои. Със сигурност е самотен. Вижда внучката си от дъжд на вятър, ако майка ѝ я доведе в Европа, нали американците не му дават виза.

— Не ми се връзва — Стоил потропваше с пръсти по плота. — На мен ми каза, че се притеснява за теб. Считал, че заради личните ти проблеми не си пълноценен за холдинга. Бил си се размекнал. Трябвало да покажещ главно на себе си, че си мъж, а не баба.