Хенри Милър - Nexus

Той стана от дивана и отиде при една литография, окачена на стената до масата ми. Беше от Хирошиге, от „Петдесет и трите стадия на Токайдо“. Втренчи се в нея, после се обърна да разгледа и другите. Междувременно изражението му се промени от нервно и мрачно към чиста радост. Когато най-сетне се обърна към мен, в очите му напираха сълзи.

— Милър, Милър, какъв дом имаш! Каква атмосфера! Само като стоя тук в твое присъствие, заобиколен от цялата тази красота, ме кара да се чувствам нов човек. Как ми се иска да можех да се сменим! Аз съм грубиян, както знаеш, но наистина обичам изкуството, всяка форма на изкуството. И съм особено привързан към източното изкуство. Според мен японците са чудесен народ. Всичко, което правят, е артистично… Да, да, хубаво се работи в стая като тази. Седиш тук с мислите си и си цар на света. Какъв чист живот! Знаеш ли, Милър, понякога ми напомняш на еврейски учен. В теб има и нещо от светеца. Тъкмо затова дойдох при теб. Ти ми вдъхваш надежда и кураж. Дори и когато не казваш нищо. Нали нямаш нищо против, че така връхлетях? Трябваше да си го кажа, та да ми олекне. — Той млъкна, сякаш за да събере смелост. — Аз се провалих — няма как да го заобиколя. Знам го и съм се примирил. Но най ме боли, когато си мисля, че и синът ми може да мисли така. Не искам той да ме съжалява. Да ме презира — да. Но не и да ме съжалява.

— Реб — казах му, — аз никога не съм те смятал за провалил се човек. Ти си ми почти като по-голям брат. Нещо повече, ти си мил и нежен, и щедър чак до глупост.

— Де да можеше жена ми да те чуе как го казваш.

— Не обръщай внимание на това какво мисли тя. Съпругите винаги са строги към своите любими.

— Любов. Няма любов — от години вече. Тя си има свой собствен свят — и аз си имам свой.

Последва неловка пауза.

— Според теб добре ли ще е да се покрия някъде?

— Съмнявам се, Реб. Какво ще правиш? Къде ще отидеш?

— Където и да е. Що се отнася до изкарването на хляба, да си кажа истината, ще съм щастлив да лъскам обувки. Парите не значат нищо за мен. Обичам хората, обичам да правя нещо за тях.

Той отново погледна към стената. Посочи една рисунка на Хокусаи — от „Животът в Източната столица“.

— Виждаш всички тези фигури — каза той. — Обикновени хора, които правят обикновени, всекидневни неща. Това ми се иска — да бъда един от тях, да правя нещо обикновено. Бъчвар или тенекеджия — какво значение има? Да бъда част от шествието — това е. Не да вися по цял ден в празен магазин и да си убивам времето. Да му се не види, все още ставам за нещо. Ти какво би направил на мое място?

— Реб — казах. — Някога, навремето, бях в съвсем същото положение като твоето. Да, висях по цял ден в бащиния си дюкян и нищо не правех. Струваше ми се, че ще полудея. Мразех мястото. Но не знаех как да се измъкна на свобода.

— И как успя?

— Май съдбата ме изтика навън. Но ето какво трябва да ти кажа… докато се измъчвах, се и молех. Всеки ден се молех някой — Бог, може би — да ми покаже пътя. Освен това мислех да пропиша, още тогава. Но това беше по-скоро мечта, отколкото възможност. Трябваха ми години, дори и след като напуснах шивачницата, докато напиша едно изречение. Човек никога не бива да се отчайва…

— Но тогава ти си бил дете. Аз започвам да остарявам.

— Въпреки това. Годините, които ти остават, са си твои. Ако има нещо, което наистина желаеш, имаш още време.

— Милър — рече той почти жално, — в мен няма творчески напън. Искам само да се измъкна от капана. Искам пак да живея. Искам да се слея отново с потока. Това е.

— Какво те спира?

— Не го казвай! Моля те, не го казвай! Какво ме спира, мен? Всичко. Жена ми, децата ми, задълженията ми. Най-вече самият аз. Имам твърде ниско мнение за себе си.

Не можах да сдържа усмивката си. После, сякаш на себе си, отговорих:

— Май само ние, хората, имаме ниско мнение за себе си. Вземи например червея — мислиш ли, че червеят се презира?

— Ужасно е да се чувстваш виновен — каза той. — И за какво? Какво съм направил?

— Заради онова, което не си направил е, нали?

— Да, да, разбира се.

— Знаеш ли какво е по-важно от правенето на нещо?

— Не — отвърна Реб.

— Да си самият себе си.

— Но ако си нищо?

— Тогава бъди нищо. Но бъди абсолютно нищо.

— Звучи ми налудничаво.

— И е налудничаво. Тъкмо затова е толкова смислено.

— Продължавай — каза той. — Караш ме да се чувствам добре.

— В мъдростта се таи смърт — чувал си го, нали? Не е ли по-добре да бъдеш малко мешуга ? Кой се тревожи за теб? Само ти. Щом не можеш вече да висиш в магазина, защо не се вдигнеш да се поразходиш? Или да отидеш на кино? Затвори магазина, заключи вратите. Един клиент повече или по-малко, това няма да ти промени живота, нали? Забавлявай се! Ходи от време на време за риба, дори и да не знаеш как се лови риба. Или се качи в колата и я подкарай навътре в полето. Накъдето щеш. Послушай птичките, донеси вкъщи цветя или пресни стриди.