Хенри Милър - Nexus

След като помълча, ме осведоми, че скоро ще пристигнем.

— Запомни — чувствай се като у дома си. Прави и говори каквото ти скимне. Никой няма да те спре. Ако искаш да й се пробваш, нямам против. Само да не ти стане навик!

Къщата тънеше в мрак, когато спряхме пред входа. На масата в трапезарията имаше бележка. От Бел, великата ебачка. Писнало й било да ни чака, не вярвала, че ще успеем и тъй нататък.

— Къде е тя тогава? — попитах.

— Сигурно е отишла в града да преспи при някоя приятелка.

Не изглеждаше страшно разочарован, да ви кажа. След като посумтя „тая кучка това“ и „тая кучка онова“… отиде при хладилника да провери какво е останало там.

— Ние пък можем да пренощуваме тук — каза той. — Гледам, че ни е оставила печен боб и студена шунка. Това ще ти стигне ли?

Докато поглъщахме остатъците, той ме осведоми, че горе имало уютна стая с двойно легло.

— Сега ще можем хубавичко да си поговорим — каза той.

Вече бях готов за лягане, но не и за сърдечни разговори. Що се отнася до Стаймър, като че ли нищо не можеше да накара машината на ума му да забави ход — ни мраз, ни пиене, нито пък самата умора.

Щях да се отнеса още щом подуших възглавницата, ако Стаймър не бе открил огън по обичайния си начин. Изведнъж така се опулих; сякаш съм взел двойна доза бензедрин. Първите му думи, изречени със спокоен, равен тон, ме наелектризираха:

— Забелязвам, че нищо не те изненадва кой знае колко. Е, слушай сега внимателно…

Така започна.

— Една от причините да съм толкова добър адвокат е, че си падам и малко нещо престъпник. Надали можеш да си ме представиш как замислям смъртта на някого, нали? Да, но е така. Реших да пречукам жена си. Как точно, още не знам. Не е и заради Бел. Просто защото тя ме отегчава до смърт. Не издържам вече. От двайсет години вече една интелигентна дума не съм чул от нея. Докарала ме е до ръба и го знае. Знае всичко за Бел — това никога не е било тайна. Пука й само да не би да вземе да се разчуе. Тъкмо жена ми — Господ да я порази! — ме превърна в онанист. Така ми се драйфаше от нея, кажи-речи от самото начало, че от мисълта да спя с нея направо ми призляваше. Вярно, бихме могли да уредим развода. Но защо цял живот да храня една буца глина? Откакто се хванах с Бел, имам шанса да пообмисля някои нещица и да направя някои планове. Едната ми цел е да се измъкна от страната, далече и да започна всичко отначало. Откъде, не знам. Няма да е правото, със сигурност. Искам усамотение и да работя колкото се може по-малко.

Пое си дъх. Не казах нищо. Той и не очакваше.

— Честно да ти кажа, чудех се дали не бих могъл да те изкуша да дойдеш с мен. Ще се грижа за теб, докато има пари, то е ясно. Обмислих го, докато карахме насам. Онази бележка от Бел — аз й я продиктувах. Нямах намерение да сменям плана, като тръгнахме, моля те, повярвай. Но колкото повече си говорехме, толкова повече чувствах, че тъкмо ти си човекът, който бих искал да бъде около мен, ако направя големия скок.

Той се поколеба секунда, после додаде:

— Трябваше да ти кажа за жена ми, защото… защото ако живееш с някого натясно и пазиш такава тайна, това би било огромно напрежение.

— Но и аз имам жена! — чух се да възкликвам. — Макар и да нямам много полза от нея, не виждам как ще я пречукам само за да избягам някъде с теб .

— Разбирам — спокойно рече Стаймър. — И за това съм мислил.

— И?

— Мога да те разведа сравнително лесно и да се погрижа да не плащаш издръжка. Какво ще кажеш?

— Не ме интересува — отвърнах. — Дори и да можеше да ми намериш друга жена. Имам си свои планове.

— Да не би да ме мислиш за обратен?

— Не, съвсем не. Особен си, вярно е, но не в този смисъл. Честно да ти кажа, не си от хората, с които бих прекарал дълго време. Освен това всичко това е твърде мътно, по дяволите. Повече прилича на лош сън.

Прие го с обичайното си невъзмутимо спокойствие. Което ме подтикна да кажа нещо повече и настоях да знам какво точно очаква от мен, какво се надява, че ще спечели от тази връзка.

Ни най-малко не се страхувах, че ще ме изкуши да се впусна в подобно налудничаво приключение, естествено, но реших, че си е редно да се преструвам, че го предразполагам. Освен това наистина бях любопитен каква роля ми е отредил.

— Не се сещам откъде да започна — провлече той. — Да кажем, че… така де, само да предположим… че си намерим добро скривалище. Нещо като Коста Рика например или Никарагуа, където животът е лесен, а климатът — сносен. Да предположим и че си намериш някое момиче, което ти харесва… не е толкова трудно да си го представиш, нали? Добре тогава… Каза ми, че обичаш… че имаш намерение… един ден да пропишеш. Аз знам, че не мога . Но имам идеи, колкото си искаш идеи, да ти кажа. Не съм адвокат на престъпниците току-така. Що се отнася до теб, и ти не си изчел Достоевски и всичките ония луди руснаци ей така, за нищо. Почна ли да схващаш накъде бия? Виж , Достоевски е мъртъв, с него е свършено. И точно оттам започваме. От Достоевски. Той се е занимавал с душата. Ние ще се занимаваме с разума.