Сибин Майналовски - Змии в стените

Тъкмо усещаше как от мислене започва да изтрезнява, когато изведнъж се сети: трябваше да отиде при Абдулла. Беше добряк по душа, така че надали щеше да му откаже, а и шансовете да го прецака с плащането или с друг подобен ситен шрифт в условията беше минимален. Окуражен от собствената си съобразителност, Тодор разпери крила и полетя към най-близкия портал до Западен Истанбул, без изобщо да му пука, че е сериозно подпийнал и че ако Безгрешната Милиция го заловеше да лети в нетрезво състояние, щеше да се разкарва поне месец с ограничителни скоби и GPS-пръстен на лапата.

Не след дълго вече стоеше пред скромния дом на Абдулла и хлопаше по портата с един от дългите си закривени нокти.

— Идвам де, идвам, не бързай да събаряш къщата… — дочу се отвътре недоволно мърморене. След доста проточило се дрънчене и пробване на ключове най-сетне нужният бе уцелен и вратата се отвори широко.

Пътищата на Тодор на няколко пъти се бяха кръстосвали с тези на Абдулла Менахем 32, но всеки път драконът оставаше поразен от вида на старчето. Абдулла бе магьосник политеист 33, беше изкарал курсовете за ходжа, равин и бокор 34и изглеждаше така, сякаш е посветил поне по хиляда години на всяка от магиите.

— О, нямаш никакви проблеми — ухили се широко той, щом чу молбата на Тодор. Зъбите му бяха имали крещяща нужда от стоматолог още при първия мандат на Сатанаил. — Ще го уредим за нула време. След това, ако искаш, ще ти запиша час другата седмица за обрязване. Миналата година си изкарах сертификат и за това. Ще се учудиш колко много народ си мисли, че щом съм вещ в магиите на мохамеданството и юдаизма, непременно трябва да съм добър и в касаплъка. Е, връщах ги, връщах ги, ама си викам „Парите са си пари“ и…

— Благодаря, ще си помисля, но засега искам само да придобия човешка форма — измънка Тодор. Не беше много сигурен какво точно означава „обрязване“, но беглите подмятания в „Котката“, които бе долавял оттук-оттам, някак си не го изпълваха с надежда.

— Сигурен ли си? Чувал съм, че във вашата… хм… каста това се харчело като топъл хляб — измърмори вехтият магьосник, но реши да не настоява. — Изчакай за малко тук, за да си приготвя всичко необходимо.

Той изчезна в дълбините на дома си и след десетина минути се появи отново, мъкнейки купища пожълтели пергаменти, прахолясали книги и бутилки с доста съмнително съдържание, част от които опитният пияч Тодор веднага идентифицира като шнапс, гюлова ракия и кайсиево бренди.

За щастие обаче цялата процедура по дращене на мистериозни символи, редене на талисмани и артефакти и изливане на течности в накладения не без помощта на самия дракон огън премина без особени инциденти. След порядъчно количество кълбета дим и разноцветни искри, когато Тодор най-сетне успя да си поеме въздух, усети как вече се взира в Абдулла като равен по ръст, а не от горе на долу. Тежестта в раменете му, дело на постоянното напрежение в крилете, също бе изчезнала. Най-интересно обаче бе онова, което усещаше в новопридобитите си ръце и крака. Нямаше ги ноктите, които караха лапите му да се пълнят с пръст при всяка крачка, лекотата, с която се свиваха в ставите, бе умопомрачителна, а петте пръста… красота!

— Ето ти прочитна литература за домашно — тикна Абдулла в ръцете му копие от трактата „За особеностите на човешкото тяло и трудностите при овладяването му“, излязъл изпод перото на живата легенда на VIII век от основаването на Алианса, демона Асгарот, който според преданията бе успял да обсеби 1379 тела, включително и на една от Акълдаващите.

Тодор обеща да го прочете непременно въпреки че обемистата книга му се стори твърде непосилно предизвикателство.

Абдулла не само че не спомена и думичка за плащане, но и благодушно сподели част от гардероба си с бившия дракон. Навикът на хората да се навличат с по 3–4 ката дрехи винаги бе будел недоумение у Тодор, но след като се постъкми, усети как полека-лека започва да проумява необходимостта от всичкото това обличане. Наистина, доста по-удобно бе да се разхождаш наоколо с наметало, ватирана фланела и ботуши, особено ако тялото ти вместо с добрите, доказали се във времето люспи е покрито с подобна меко и неприятно розовееща кожа.

Прясно очовеченият дракон благодари на магьосника и закрачи из Обединените Светове, твърдо решен да открие веднъж завинаги половинката си. С всеки един портал, през който преминаваше обаче, надеждите му се сриваха все по-ниско и по-ниско, докато най-накрая не заораха в прахта на върховното отчаяние. Колкото и абсурдно да звучеше, но очевидно хората с нестандартна сексуална ориентация бяха по-малко и от драконите. Е, от време на време се срещаха и такива, но за Тодорово огромно съжаление отдавна бяха заети и щастливо се чифтосваха с партньорите си без дори най-дребен намек за раздор, изневяра или раздяла. На моменти дори се улавяше, че започва да се чуди дали да не се върне при Абдулла и да го помоли да го прехвърли обратно в старото му тяло. Регулярното му къркане, последващото спиртосване на организма и жлезите, изпускащи огън, поне бяха някаква предпоставка за бърза и безболезнена смърт, съответно и за избавление от душевните и плътски терзания…