Сибин Майналовски - Змии в стените

— Джонатан Вайзенхофер, гаден измамник на карти такъв, излез веднага — стига се скатава като вале на без коз!

Когато ехото поутихна, вратата на къщата се отвори с плахо скърцане и отвътре се подаде дългият заострен нос на Джони.

— О, вие ли сте, момчета… — зарадва се той и открехна по-широко портата. — Помислих си да не са пак онези хулигани от горната махала, дето миналата седмица ги ошушках на белот. Ама влизайте де, какво се мотаете!

Контрастът между опърпания вид на къщурката отвън и хипермодерния лукс във вътрешността й бе толкова поразителен, че успях да затворя уста чак когато стигнахме до гостната. Огромни телевизори с плосък екран, климатици, окачени тавани, скрито осветление… чак ми се зави свят. Джонатан явно улови недоумението ми, смигна и прошепна: „Яка престъпност…“. Нямаше как да не се съглася, че идеята е добра.

— Така, момчета… и момиче — кимна към Силвия Деветте пръста и се отпусна с наслаждение върху авангардния стол в средата на стаята — какво ви води насам? Едва ли е само за да ме видите как съм… или да разцъкаме едно белотче, въпреки че като гледам, идеално сме се събрали точно четирима…

— Никакво белотче! — процеди през зъби Тери.

— А, жалко, аз рекох, че вече си го научил…

— Я кажи по-добре първо каква е тази далавера с нокторезачките — намесих се аз, преди Тъмния да реши, че е време за един-два файърбола.

— О, това ли… — захили се Джонатан и махна с ръка към най-близкия телевизор. Екранът покорно светна и на него изплува не друг, а именно нашият „деветопръст“ приятел.

— „Дълги години прекарвах целия си живот в гризане на нокти…“ — заразказва той, обикаляйки из стерилно изглеждаща лаборатория. — „Един ден обаче си казах: Достатъчно, Джон! Трябва да се грижиш за ноктите си, защото те са първото нещо, по което хората те оценяват! Само че не знаех как. Дали ми бе необходим цял комплект за маникюр? Или само ножичка? Или пилички? Тогава…“ — той се спря и театрално посочи в средата на масата пред себе си, където послушно се материализира блестяща хромирана нокторезачка — „… тогава открих това бижу! «Галадриел» — нокторезачката, която се грижи за теб като за собственото си дете!“.

Телевизорът отново замълча. Погледнах към Тери и Силвия. Двамата с доста голямо усилие на волята се въздържаха да не прихнат.

— Ми… браво, Джонатан — успях да промълвя аз, без да се разсмея. — Защо реши така изведнъж да смениш амплоато?

— Криза, приятелю! Никой не е изчезвал скоро, няма свръхестествени проблеми, хората вече не ме търсят като едно време… сигурно даже са ме забравили… — омърлуши се Деветте Пръста и увеси нос. Побързах да тикна една чаша пред него и да му налея догоре от бутилката скоросмъртница, която открих в кухнята, че току-виж и сълза пуснал.

— Ами в такъв случай днес си ударил джакпота, друже, понеже идваме при теб точно за да ни намериш един-двама позачезнали люде — ухили се Тери и небрежно си наля също толкова обилна доза пукница.

— Не думай… — живна Джонатан и обърна чашата на екс.

Докато Тери го въведе в същността на проблема, бутилката неусетно свърши. Джони стана, поразтъпка се насам-натам из къщата, тихомълком измъкна от джоба на Тъмния една от неговите цигари, запали я, престори се, че не забелязва кръвнишкия му поглед и замислено запуфтя като „Хогуортс Експрес“ насред гостната. Щом огънчето опари пръстите му, той се сепна, изгаси я разсеяно в една от чинийките с фъстъци на масата, щракна с пръсти и викна:

— Добринище! Много ясно! Как не се сетих по-рано!

И хукна нагоре по стълбите.

Появи се след броени секунди, вече облечен значително по-изтънчено, отвори входната врата и се обърна към нас:

— Вие идвате ли или сам да си го спасявам?

— Сигурен съм, че религията или сексуалната ти ориентация не ти позволяват да обясниш за невежите какво именно ти хрумна, но все пак би ли поне опитал? — заяде се Силвия.

— О, да бе, все забравям… — плесна се по челото Джонатан. — Значи вижте сега — вещиците обикновено обичат или да им е много горещо, или много студено. Това обяснява защо през лятото отказват да си купуват климатици, а през зимата не можеш да ги отлепиш от снега, леда и така нататък. С други думи, трябва да търсим на някое място, където е или страшна жега, или кучи студ. Жегата отпада веднага. Хавай, Бахами, това-онова… тц, всичко е свързано с много разходи, а вещиците — особено Акълдаващите — са стиснати като циментирана тоалетна. Можем, естествено, да предположим, че е отишла при братовчедите си в Преизподнята, но мисля, че спокойно можем да изключим роднинското гости — в крайна сметка, най-вероятно така и така през месец се виждат, а и от това, което знам за Акълдаващите, всяка една от тях говори зад гърба на другата. Накратко — жегата отпада. Остава студът. Махаме Южния полюс — доколкото съм чувал, вашата склеротичка има отдавнашен конфликт с пингвините… И какво остава? Ски! Всички вещици умират да се катерят на ски! Едно, че знаят, че няма да се потрошат със сигурност, понеже проклетията им ги пази, друго, че много обичат да зяпат инструкторите. Зачеркваме по-скъпите курорти (пак да подчертая дебело — скръндзи са!) и единственото, което ми хрумва, е Добринище. Евтино, забутано — никой няма да чуе как вашия човек пищи, ако оная хукне да го мъчи, изнасилва или и двете — а и вероятността да ги разпознаят там е малка.