Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Веднага се заеми с това.

— Искам да направя промяна във външния вид и на Селест. Знам, че звучи странно. Тя очевидно си е красива всякак.

— Селест? Красива? — възкликна Ед. — Не съм забелязал.

— Ха-ха. — Маделин взе книгата си и веднага я остави обратно. — Изглеждат толкова различни… Джейн и Селест, но аз имам чувството, че си приличат по някакъв начин. Само че все още не знам по какъв.

Ед също остави книгата си.

— Аз мога да ти кажа по какво си приличат.

— Можеш ли?

— И двете са увредени — каза Ед.

— Увредени? — попита Маделин. — Кое им е увредено?

— Не знам — отговори Ед. — Просто разпознавам увредените момичета. Излизал съм с такива. Усещам откачените мацки от километър.

— И аз ли бях увредена? — попита Маделин. — Това ли те привлече в мен?

— Не — отвърна Ед и отново взе книгата си. — Ти не беше увредена.

— Напротив, бях! — запротестира Маделин. Тя също искаше да бъде интересна и увредена. — Бях с разбито сърце, когато ме срещна.

— Има разлика между увреден и с разбито сърце. Ти беше тъжна и наранена. Сърцето ти може и да е било разбито, но ти не беше разбита. А сега замълчи, защото смятам, че тук някой се опитва да ме прати за зелен хайвер, но аз няма да се хвана на тази въдица, госпожо Корнуел, не, категорично не.

— Хммм. Добре, Джейн може и да е увредена, но не виждам как би могла да е увредена Селест. Тя е красива и богата, и щастливо омъжена, и няма бивш съпруг, който да краде дъщеря ѝ от нея.

— Той не се опитва да я открадне — каза Ед, без да откъсва поглед от книгата си. — Това просто е Абигейл във възрастта на пубертета. Тийнейджърите са луди. Знаеш го.

Маделин отново посегна към книгата си.

Спомни си как Джейн и Зиги вървяха ръка за ръка по алеята, когато си тръгнаха следобед. Зиги казваше нещо на Джейн, едната му ръчичка бясно жестикулираше; Джейн бе навела глава на една страна и го слушаше, а в другата си ръка държеше ключовете за колата. Маделин я чу да казва: „Нали? Хайде да отидем до онова място, където веднъж ядохме питки тако! Бяха толкова вкусни!“.

Докато ги гледаше, в съзнанието ѝ нахлуха куп спомени от нейното самотно майчинство. В продължение на пет години бяха само тя и Абигейл. Живееха в малък двустаен апартамент над италиански ресторант. Поръчваха си храна за вкъщи и често ядяха паста и безплатни чеснови хлебчета. (Маделин бе качила седем килограма.) Те бяха момичетата Макензи от апартамент номер девет. Беше сменила името на Абигейл със своята моминска фамилия (и отказа да я промени отново, щом се омъжи за Ед; когато една жена сменя фамилното си име твърде често, започва да изглежда смешно). Не можеше да понесе мисълта Абигейл да се разхожда наоколо с фамилията на баща си, когато Нейтън избираше да прекара Коледа на някой плаж в Бали в компанията на долнопробна фризьорка. Фризьорка, която, между другото, дори нямаше хубава коса: черни корени и нацъфтели краища.

— Винаги съм смятала, че Абигейл няма да обича Нейтън така, както обича мен, и това ще бъде неговото наказание за това, че ни заряза — каза тя на Ед. — Повтарях си го непрекъснато. Абигейл няма да иска Нейтън да я отведе до олтара. Той ще си плати , мислех си. Обаче знаеш ли какво? Той не плаща за греховете си. Сега е с Бони, която е по-мила и по-млада, и по-красива от мен, има си нова дъщеричка, която може да пише цялата азбука, а вече получи и Абигейл! Размина му се. Не съжалява за нищичко.

Гласът ѝ прозвуча изненадващо дрезгаво. Мислеше, че е просто ядосана, но сега разбра, че е наранена. Абигейл и друг път я беше ядосвала. И друг път я бе дразнила и тревожила. Но сега за пръв път ѝ причиняваше болка.

— Тя трябва да обича повече мен — каза Маделин по детински и опита да се засмее, защото това бе шега, само че тя изобщо не се шегуваше. — Мислех, че ме обича най-много.

Ед отново остави книгата си и я прегърна.

— Искаш ли да убия този негодник? Да го пречукам? А после да натопя Бони.

— Да, моля те — прошепна Маделин в ямката на рамото му. — Би било чудесно.

Детектив сержант Ейдриън Куинлан:На този етап все още не сме арестували никого. Но мога да изразя дълбокото ни уверение, че вероятно вече сме разговаряли с човека или хората, замесени в случая.

Стю:Не мисля, че някой, в това число и полицията, има и най-бегла идея относно това кой какво е направил.

Габриел:Мислех си, че може би ще има някакъв… знам ли и аз… етикет относно раздаването на покани за парти. Смятам, че случилото се в онзи първи учебен ден бе някак неуместно.