Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Аз дори не знаех, че съществува — безгрижно добави Маделин.

— Не, не знаеше. След време завършихме училище и напуснахме домовете си, а аз чух от мама, че Маделин се е омъжила за някакъв задник.

— Шшшт. — Маделин го плесна през ръката.

— И един ден, години по-късно, отидох на барбекю по случай трийсетия рожден ден на един приятел. В задния двор играеха крикет и кой, мислиш, бе там, с бухалка в ръка — на висок ток, наконтена от глава до пети, нашата малка Маделин от съседската къща отсреща. Направо ми спря сърцето.

— Много романтична история — каза Джейн.

— Без малко да не отида на онова барбекю — каза Ед. Джейн забеляза, че очите му грееха, макар че сигурно разказваше тази история за стотен път.

— И аз без малко да го пропусна — добави Маделин. — Трябваше да отменя часа си за педикюр, а аз обикновено никога не отменям час за педикюр.

Двамата се усмихнаха един на друг.

Джейн извърна поглед встрани. Взе чашата си и отпи глътка чай, макар че бе почти празна. На входната врата се позвъни.

— Това сигурно е Селест — каза Маделин.

Страхотно, помисли си Джейн и продължи да се преструва, че пие от празната си чаша. При голямата любов пристига голямата хубост, а аз — по средата.

Навсякъде около нея преливаше от цветове: наситени, искрящи цветове. Тя бе единственото безцветно нещо в цялата къща.

Госпожица Барнс:Явно родителите създават свои собствени социални групи извън училището. Така че конфликтът по време на викторината може да няма нищо общо с училищния живот в „Пириуи". Просто сметнах, че трябва да уточня това.

Tea:Да, ами… вижте… какво друго да каже госпожица Барнс, не е ли така?

— Как ти се стори Джейн? — попита Маделин съпруга си вечерта в банята, докато той миеше зъбите си, а тя нанасяше с върха на пръста си миниатюрно количество баснословно скъп околоочен крем върху своите „фини линии и бръчици“. (Тя бе дипломиран специалист по маркетинг, за бога. Много добре знаеше, че прахосва куп пари за бурканче с надежда.) — Ед?

— Мия си зъбите, дай ми минутка. — Той изплакна устата си, изплю и чукна четката си за зъби по ръба на мивката. Чук-чук-чук. Винаги три категорични, решителни почуквания, сякаш четката за зъби бе чук или гаечен ключ. Понякога, особено след няколко чаши шампанско, на Маделин ѝ прималяваше от смях само докато гледаше как Ед почуква с четката си по мивката. — Джейн ми изглежда около дванайсетгодишна — каза той. — Абигейл изглежда по-голяма от нея. Изобщо не мога да я възприема като родител. — Насочи четката си за зъби към нея и се ухили.

— Но тя ще е нашето тайно оръжие в тазгодишната викторина. Ще знае отговорите на всички въпроси за Поколение Y.

— Подозирам, че аз може да знам повече за попкултурата от Джейн. Имам усещането, че тя не е от типичните двайсет и четири годишни. В някои отношения изглежда почти старомодна, като човек от поколението на майка ми.

Тя огледа внимателно лицето си, въздъхна и остави бурканчето с надежда обратно върху рафта.

— Не може да е чак толкова старомодна. Ти каза, че е — забременяла след секс за една нощ.

— Но е запазила бебето и го е родила — отвърна Маделин. — Това е малко старомодно.

— Но тогава е трябвало да го остави на прага пред църквата — в развратна кошница.

— В какво?

— В ракитена кошница. Има такава дума, нали? Ракитена?

— Стори ми се, че каза развратна.

— Така казах. Опитах се да замажа грешката си. Ей, а каква е тази работа с дъвката ? Цял ден я дъвка.

— Нали? Сякаш е пристрастена.

Той угаси осветлението в банята. Двамата се запътиха към противоположните страни на леглото, включиха нощните си лампи и отметнаха завивката с плавно, добре тренирано и координирано движение, което доказваше, в зависимост от настроението на Маделин, че двамата или имаха идеален брак, или бяха заседнали в коловоза на средната класа от покрайнините и трябваше да продадат къщата и да тръгнат да пътешестват из Индия.

— Имам голямо желание да променя имиджа на Джейн — размишляваше Маделин на глас, докато Ед отваряше книгата си. Той бе голям почитател на Патриша Корнуел и нейните детективски истории. — Опъва косата си назад и я кара да изглежда сплескана. А тя има нужда от повече обем.

— Обем — измърмори Ед. — Категорично. Точно от това има нужда. Помислих си го. — Той отгърна една страница.

— Трябва да ѝ помогнем да си намери приятел.