Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Имаш посетител — каза майката на Селест.

Селест вдигна поглед от дивана, където седеше с близнаците от двете си страни и гледаше анимационни филмчета. Изобщо не ѝ се ставаше. Топлата тежест на притиснатите до тялото ѝ момчета я успокояваше.

Не знаеше какво си мислеха децата. Плакаха, когато им каза за баща им, но се запита дали не плачеха, защото Пери им бе обещал да ги води сутринта за риба на водоема, а сега това нямаше да се случи.

— Защо татко не е полетял? — бе прошепнал Джош. — Защо не е полетял, когато е паднал от терасата?

— Знаех си, че не може да лети — каза Макс. — Знаех, че си го измисля.

Селест подозираше, че точно в момента малките им мозъчета бяха объркани и шокирани точно колкото нейния и че ярките трепкащи цветове на анимационните герои бяха единственото нещо, което изглеждаше реално.

— Не е поредният журналист, нали? — попита тя.

— Представи се като Бони — отвърна майка ѝ. — Казва, че е една от училищните майки и че би искала да поговори с теб само за няколко минути. Било важно. Донесе това. — Тя държеше огнеупорен съд с капак. — Вегетарианска лазаня. — Майка ѝ вдигна вежда, за да изрази мнението си за вегетарианската лазаня.

Селест се изправи, нежно надигна момчетата и ги остави да се търкулнат обратно на дивана. И двамата измърмориха сърдито, но не откъснаха очи от телевизора.

Бони я чакаше във всекидневната, стоеше абсолютно неподвижна и гледаше към океана. Дългата ѝ руса плитка се спускаше по изваяния от йогата гръб. Селест спря до вратата и мълчаливо се вгледа в нея. Това бе жената, отговорна за смъртта на съпруга ѝ.

Бони бавно се обърна и тъжно ѝ се усмихна.

— Селест.

Човек просто не можеше да си представи как тази спокойна жена с блестяща кожа крещи: Ние виждаме! Ние виждаме, мамка му! Жени като нея не ругаеха.

— Благодаря за лазанята — каза Селест и наистина го мислеше. Съвсем скоро къщата ѝ щеше да се препълни от скърбящи близки на Пери.

— Ами, това е най-малкото… — Спокойното ѝ лице за миг се сгърчи от мъчителна болка. — Думата „съжалявам“ е крайно неподходяща за деянието ми, но имах нужда да дойда и да я кажа.

— Беше нещастен случай — тихо каза Селест. — Не си искала да стане така.

— Момчетата ти… — започна Бони. — Те как се…?

— Не мисля, че в момента осъзнават каквото и да било.

— Не — каза Бони. — Не осъзнават. — Тя издиша бавно през устата, сякаш демонстрираше дихателна йога техника. — Оттук отивам в полицията. Ще направя самопризнание и ще им разкажа как точно се случи. Няма нужда да лъжеш заради мен.

— Аз вече им казах снощи, че не съм видяла…

Бони вдигна ръка.

— Те ще дойдат отново за официални свидетелски показания. Този път просто им кажи истината. — Отново пое дълга и бавна глътка въздух. — Възнамерявах да лъжа. Имам доста опит в това. Добър лъжец съм. Като дете лъжех непрекъснато. Полицията. Социалните работници. Трябваше да пазя големи тайни. Тази сутрин дори позволих на една журналистка да ме интервюира и се справих добре, но после… не знам… Отидох да взема дъщеричката си от дома на майка ми и на влизане си спомних последния път, когато видях баща ми да удря майка ми. Бях на двайсет. Пълнолетен човек. Бях отишла на гости и се започна отново. Мама направи нещо. Не помня какво. Не сложи достатъчно доматен сос в чинията му. Засмя се не както трябва. — Бони погледна Селест право в очите. — Ти знаеш.

— Знам — дрезгаво отвърна Селест и сложи ръката си на дивана, там, където Пери веднъж бе притискал главата ѝ.

— И знаеш ли какво направих? Изтичах в старата си спалня и се скрих под леглото. — Бони се засмя горчиво, сякаш не можеше да повярва. — Защото точно това правехме със сестра ми всеки път. Дори не се замислих. Просто хукнах. И лежах там по корем, сърцето ми хлопаше, гледах онзи стар зелен протрит мокет и чаках всичко да свърши, а после внезапно си помислих: Мили боже, какво правя? Аз съм голяма жена, която още се крие под леглото. Тогава излязох оттам и извиках полиция.

Бони прехвърли плитката си през рамо и намести ластика в края ѝ.

— Вече не се крия под леглото. Не пазя тайни и не искам хората да пазят тайни заради мен.

Тя преметна обратно плитката на гърба си.

— Както и да е, истината винаги излиза наяве. Маделин и Рената ще съумеят да излъжат полицията. Но не и Ед. Нито пък Джейн. А вероятно и горкичкият ми безнадежден съпруг. Нейтън сигурно ще е най-зле от всички.

— Аз бих излъгала заради теб — каза Селест. — Умея да лъжа.