* * *
СУТРИНТА СЛЕД ВИКТОРИНАТА
— Не мисля, че мога да го направя — тихо каза Ед. Седеше на стол до болничното легло на Маделин. Тя лежеше в самостоятелна стая, но Ед непрекъснато хвърляше тревожни погледи през рамо. Изглеждаше като покосен от морска болест.
— Не те моля да правиш каквото и да било — отвърна Маделин. — Ако искаш да кажеш, кажи.
— Кажи. За бога! — Ед завъртя очи. — Това не е като да клюкариш на учител! Това е нарушение на закона. Това е лъжа под… Добре ли си? Боли ли те?
Маделин затвори очи и потръпна. Глезенът ѝ беше счупен. Случи се, когато двамата татковци на петокласници се сгромолясаха върху нея и Джейн. В първия момент си помисли, че няма да падне, но после, като на забавен каданс, единият ѝ крак се хлъзна зад другия върху мокрите плочки като в сложна танцова стъпка. Беше здравият ѝ глезен, не онзи, който вече пострада. Наложи се да лежи на мокрия балкон и да търпи мъчителни болки часове наред — или поне така ѝ се стори, — докато Селест надаваше онзи ужасен, безкраен писък, Бони хлипаше, Нейтън ругаеше, Джейн лежеше на една страна с окървавено лице, а Рената крещеше на биещите се бащи да пораснат, за бога!
На Маделин ѝ предстоеше планирана операция днес следобед. Щеше да носи гипс в продължение на четири до шест седмици, а след това я чакаше физиотерапия. Доста време щеше да мине, преди отново да се качи на високи токчета.
Тя не беше единствената, която в крайна сметка се озова в болницата. Доколкото знаеше, тазсутрешната равносметка от снощните поражения бе един счупен глезен (благодарение на Маделин), една счупена ключица (горкичката Джейн), един счупен нос (съпругът на Рената, Джеф — заслужаваше повече), три спукани ребра (съпругът на Харпър — Греъм, другият любовник на френската бавачка), три насинени очи, две дълбоки рани за шиене и деветдесет и четири остри главобола.
И една смърт.
В главата на Маделин бушуваше вихрушка от образи, запечатани предишната вечер. Джейн, с нейното алено червило, стои пред Пери и казва: „Само че тогава ти се представи с името Саксън Банкс“. В първия момент Маделин си помисли, че Джейн се е заблудила, че Пери сигурно прилича на братовчед си, но после Пери каза: „Това не значеше нищо“. Изражението на Селест, след като Пери я удари. Никаква изненада. Единствено срам.
Що за безчувствена и самодоволна приятелка е била Маделин, за да пропусне нещо такова? Само защото Селест не се разхождаше наоколо с насинени очи и сцепени устни, не означаваше, че не е имало знаци, които Маделин да забележи. Беше ли пробвала Селест някога да сподели тайната си с нея? Маделин вероятно е дрънкала за околоочни кремове или други подобни глупости и не ѝ бе дала възможност. А може и да я бе прекъснала! Ед винаги ѝ крещеше, когато го правеше. „Остави ме да довърша“ — казваше той и вдигаше ръка. Само три кратки думички. Пери ме бие. А Маделин никога не бе дала на приятелката си трите секунди, необходими за изричането им. Междувременно Селест винаги изслушваше безкрайните ѝ монолози за всичко: от това колко ненавиждаше футболния треньор на предучилищната група до терзанията ѝ относно връзката на Абигейл с баща ѝ.
— Днес ни донесе вегетарианска лазаня — каза Ед.
— Кой? — попита Маделин. Разкаянието ѝ причиняваше гадене.
— Бони! За бога, Бони. Жената, която очевидно прикриваме. Държеше си се съвсем нормално, все едно нищо не е станало. Тя е напълно превъртяла. Сутринта вече говорила с някаква „много приятна журналистка на име Сара“. Един бог знае какви ги е надрънкала.
— Беше нещастен случай — каза Маделин.
Сети се за лицето на Бони, разкривено от гняв, докато крещеше на Пери. Онзи странен гърлен глас. Ние виждаме! Ние виждаме, мамка му!
— Знам, че беше нещастен случай — отвърна Ед. — Тогава защо просто не кажем истината? Да разкажем на полицията какво точно се случи. Не разбирам. Та ти дори не я харесваш.
— Това няма връзка със случая.
— Рената започна всичко — каза Ед. — А после всички останали започнаха да повтарят като папагали: Нищо не видях. Нищо не видях. Още не знаехме дали човекът е жив, или е мъртъв, а вече планирахме заговор. Господи, Рената изобщо познава ли Бони?
Маделин смяташе, че разбира защо Рената бе казала онова, което каза. Защото Пери бе изневерил на Селест, така както Джеф на Рената. Маделин забеляза изражението на лицето ѝ, когато Пери каза: „Това не значеше нищо“.
В онзи момент на Рената ѝ се искаше лично да блъсне Пери през терасата. Бони просто я изпревари.
Читать дальше