Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Маделин бе впримчена в разгорещен разговор с родителите на второкласник на тема ремонт на баня. Много харесваше тези родители и знаеше, че вече бе отегчила съпруга до припадък, докато двете със съпругата му задълбочено обсъждаха най-красивите модели халати, така че трябваше поне да изслуша горкия човечец.

Проблемът бе там, че не можеше да каже нищичко по въпроса за ремонтирането на бани, и макар да се съгласи, че трябва да е било ужасно, когато са им свършили плочките и не са успели да довършат редицата, пък са им били нужни само три бройки за целта, беше сигурна, че в крайна сметка всичко е приключило успешно, а същевременно виждаше Селест и Джейн навън на терасата да се смеят с Нейтън и Бони, което бе недопустимо. Селест и Джейн бяха нейни приятелки.

Тя се огледа за някой друг, който да я замести, и придърпа Саманта. Съпругът ѝ беше водопроводчик и тя би трябвало да проявява интерес към ремонтирането на бани.

— Трябва да чуеш тази история! — каза. — Можеш ли да си представиш? Не им достигнали… хм… плочки!

— О, не! Абсолютно същото ми се случи и на мен! — каза Саманта.

Бинго. Маделин остави Саманта да слуша внимателно и с нетърпеливо очакване да дойде нейният ред да разкаже собствената си катастрофална история, свързана с ремонт на баня. Мили боже! Изобщо не проумяваше как бе възможно някой да намира това за по-интересно от халатите.

Докато си проправяше път през тълпата, подмина групичка от четири Руси карета, скупчени толкова близо една до друга, че очевидно споделяха нещо скандално. Тя спря и се заслуша.

— Френската детегледачка! Онова чудновато на вид момиче.

— Рената не я ли уволни?

— Да, защото изобщо не забелязала, че онова хлапе Зиги тормози Амабела.

— Какво става с петицията, между другото?

— В понеделник ще я предадем на госпожа Липман.

— Видяхте ли майката тази вечер? Подстригала си е косата. Размотава се наоколо, безгрижна като птичка. Ако моето дете беше насилник, носа си нямаше да покажа навън. Щях да съм си вкъщи, с детето си, и да му отделям внимание, от каквото очевидно се нуждае.

— Нуждае се от един хубав пердах, ето от какво се нуждае.

— Чух, че вчера го завела на училище с гниди.

— Просто се изумявам, че това нещо продължава толкова дълго време и училището го позволява. В наше време, когато има толкова много информация относно насилието…

— Така, така, но работата е там, че бавачката на Рената има връзка с Джеф.

— Ама защо изобщо би искала да има връзка точно с Джеф ?

— Знам го със сигурност.

Маделин кипна от гняв заради Джейн, но и — колкото и да бе странно — заради Рената, въпреки че Рената вероятно подкрепяше петицията.

— Вие сте ужасни — каза тя на висок глас. Русите карета се обърнаха едновременно. Очите и устите им се окръглиха от изненада. — Вие сте ужасни хора, просто ужасни.

И продължи напред, без да дочака реакцията им. Когато излезе на терасата и се обърна да затвори вратата, Рената стоеше точно зад нея.

— Имах нужда от малко чист въздух — каза. — Вътре стана много задушно.

— Да — отвърна Маделин. — Като че ли спря да вали. — Двете излязоха заедно навън. — Свързах се с моите застрахователи, между другото. Относно колата.

Рената леко се намръщи.

— Съжалявам, че вдигнах такава олелия вчера.

— Е, аз съжалявам, че те ударих. Бях твърде заета да крещя на Абигейл.

— Просто се уплаших — каза Рената. — Когато се уплаша от нещо, избухвам. Всеки си има кусури. — Двете се запътиха към групата до парапета.

— Така ли? — възкликна Маделин. — Не е лесно. Аз самата имам много избухлив характер.

Рената изсумтя.

— Мади! — извика Нейтън. — Не съм те виждал тази вечер. Как си? Чух, че съпругата ми разляла питието си върху теб.

Явно и той е пийнал, помисли си Маделин. Иначе не би нарекъл Бони „съпругата ми“ пред нея.

— Имах късмет, че питието беше розово, точно като роклята ми — отвърна Маделин.

— Празнувам щастливата развръзка на кашата, която забърка дъщеря ни — каза Нейтън. — Да пием за Лари Фицджералд от Южна Дакота, а? — Той вдигна чашата си.

— Ммм — каза Маделин и впери поглед в Селест. — Имам странното усещане, че този Лари Фицджералд всъщност живее доста по-близо, отколкото си мислим.

— Какво искаш да кажеш? — попита Нейтън.

— Уебстраницата на Абигейл ли имаш предвид? — каза Селест. — Тя закри ли я?

Въпросът ѝ прозвуча напълно искрено и точно това я издаде, помисли си Маделин. Селест обикновено говореше уклончиво, сякаш криеше нещо. Точно в момента обаче изглеждаше напълно спокойна и уверена и не избягваше погледа на Маделин. Когато хората лъжеха, избягваха визуален контакт; когато Селест лъжеше, гледаше събеседника право в очите.