Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Звучи ми като тормоз на работното място — каза Джейн. — Опа… внимателно. Готово. — Тя нежно избута шапката на госпожица Барнс от лицето си. — Искаш ли още едно питие? Струва ми се, че още едно ще ти дойде добре.

— Влизам в дрогерия „Пириуи“ през уикенда — продължи госпожица Барнс, — защото имам ужасна инфекция на уринарния тракт… имам нов приятел, както и да е, съжалявам, излишна информация… та си стоя на щанда, чакам и внезапно до мен изниква Tea Кънингам и честно казано, даже не я чух да поздрави, преди да се впусне да разказва как Вайълет била толкова разстроена онзи ден след училище, понеже Клоуи ѝ казала, че шнолите ѝ не си подхождали. Е, ами не си подхождаха. Искам да кажа… за бога, това не е насилие! Това не е тормоз! Това са просто деца, които се държат по детски! Но, ах, не, Вайълет била толкова наранена от това и бих ли могла аз, ако обичам, да говоря с целия клас как трябва да са любезни помежду си и… ох, съжалявам, току-що видях кръвнишкия поглед на госпожа Липман. Извини ме. Май трябва да отида да си наплискам лицето със студена вода.

Госпожица Барнс се извъртя толкова бързо, че розовата ѝ боа се отърка в лицето на Джейн.

Джейн се обърна и отново се озова лице в лице с Том.

— Протегни си ръката — каза той. — Бързо.

Тя протегна ръка и той ѝ даде шепа крекери.

— Онзи страховит Елвис ей там намерил пакет крекери в кухнята — каза и нежно махна нещо розово от косата ѝ. — Перце — добави.

— Благодаря. — Джейн лапна един крекер.

— Джейн. — Нечия хладна ръка докосна лакътя ѝ. Селест.

— Здрасти — грейна Джейн. Селест изглеждаше толкова красива тази вечер; удоволствие бе просто да я гледаш. Защо Джейн винаги се чувстваше неловко около красиви хора? Те нямаха вина за красотата си и бяха прекрасна гледка за окото, и Том тъкмо ѝ бе донесъл крекери, и дори се изчерви мъничко, когато махна перцето от косата ѝ, и не беше гей, и тези газирани розови коктейли бяха божествени, и тя обичаше училищни викторини, толкова бяха смешни и забавни.

— Може ли да поговоря с теб за минутка? — попита Селест.

— Да излезем на балкона? — предложи Селест. — На чист въздух.

— Добре — отвърна Джейн.

Джейн изглеждаше толкова млада и безгрижна тази вечер, помисли си Селест. Като тийнейджърка. В залата беше твърде тясно и твърде горещо. Капчици пот се стичаха по гърба ѝ. Една от обувките ѝ свирепо жулеше кожата отзад над петата и вече имаше противна кървава пришка, точно както изглеждаха раните от залежаване в представите ѝ. Тази вечер нямаше да приключи никога. Щеше да си остане тук навеки, зарината от злобни откъслеци разговор.

И тогава казах, че това е недопустимо…

Пълна некадърност, тяхно задължение е да се грижат…

Разглезени келешчета, ядат само боклуци и нищо друго…

Ако не можеш да контролираш собственото си дете — казах, — тогава…

Селест бе оставила Пери да си говори с Ед за голф. Пери пръскаше чар и съблазняваше всички с нежния си „никой не може да е по-пленителен от теб“ поглед, но пиеше повече от обичайното и Селест виждаше как настроението му постепенно променя посоката, почти неусетно, като бавен завой на океански пътнически кораб. Виждаше го в стягането на челюстта му и изцъклянето на погледа.

Когато станеше време да си тръгват, хлипащият, съсипан от мъка мъж щеше да е изчезнал. Селест отлично знаеше как щяха да се въртят и усукват мислите му, досущ като корените на вековно дърво. Обикновено след тежък „спор“ като вчерашния тя беше в безопасност седмици наред, но Пери вече знаеше за апартамента и го приемаше като предателство. Неуважение. Унижение. Нейна тайна, дълбоко пазена от него. В края на вечерта нищо друго нямаше да има значение, освен нейното предателство. Само това и нищо друго, сякаш те бяха идеалната семейна двойка, а съпругата бе извършила нещо озадачаващо и странно: бе скроила таен и сложен план да го напусне. Наистина беше странно и озадачаващо. И тя си заслужаваше онова, което предстоеше да се случи.

Нямаше други хора на огромната тераса, която се простираше по цялата дължина на залата. Все още валеше и макар че отгоре имаше навес, вятърът не спираше да навява ситни пръски дъжд по мокрите, хлъзгави плочки.

— Тук май не е чак толкова хубаво — каза Селест.

— Не, хубаво е — отвърна Джейн. — Вътре стана много шумно. Наздраве!

Двете чукнаха чашите си и отпиха.

— Тези коктейли са безумно добри — каза Джейн.