Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Направо жестоки — съгласи се Селест. Тя пиеше трети. Всичките ѝ усещания — дори сковаващият страх — бяха добре увити в мек памук.

Джейн вдиша дълбоко.

— Мисля, че дъждът най-после спира. Ухае на хубаво. На солено и свежо. — Тя пристъпи към края на терасата и сложи ръка върху мокрия парапет. Гледаше дъждовната нощ с искрено възхищение.

На Селест ѝ миришеше на влага и блато.

— Трябва да ти кажа нещо — започна Селест.

Джейн вдигна вежди. Носеше алено червило, забеляза Селест. Маделин щеше да е очарована.

— Точно преди да излезем тази вечер, Джош дойде при мен и ми каза, че Макс е този, който тормози Амабела, не Зиги. Бях потресена. Съжалявам. Толкова съжалявам! — Тя вдигна поглед и забеляза Харпър, която излезе на терасата и започна да ровичка из чантата си. Харпър хвърли поглед към тях и бързо затрака с токчета към другия край, достатъчно далеч, за да не ги чува, и запали цигара.

— Знам — отвърна Джейн.

— Знаеш? — Селест отстъпи назад и едва не се подхлъзна.

— Зиги ми каза вчера. Очевидно Амабела му е признала и го е помолила да пази тайна. Не се тревожи за това. Всичко е наред.

— Не е наред! Ти трябваше да изтърпиш онази ужасна петиция и хора като… нея. — Селест кимна в посока към Харпър. — А горкичкият Зиги трябваше да изтърпи и родителите, които забраниха на децата си да играят с него. Тази вечер ще кажа на Рената и на госпожица Барнс, и на госпожа Липман. Ще кажа на всички. Може дори да изляза отпред и да направя публично изявление: Обвинихте грешното дете.

— Не е нужно да го правиш — каза Джейн. — Всичко е наред. Всичко ще се подреди от само себе си.

— Чувствам се толкова ужасно — повтори Селест и гласът ѝ затрепери. Сети се и за Саксън Банкс.

— Недей — каза Джейн и докосна ръката ѝ. — Всичко е наред. Всичко ще се оправи. Вината не е твоя.

— Не е, но в известен смисъл аз също имам вина — отвърна Селест.

— Не, нямаш — твърдо заяви Джейн.

— Може ли да се присъединим към вас?

Стъклената врата се плъзна встрани. Бяха Нейтън и Бони. Бони изглеждаше както винаги, а Нейтън носеше не толкова скъп вариант на костюма на Пери, само че бе свалил черната си перука и я въртеше върху юмрука си като кукла.

Селест знаеше, че е длъжна да не харесва Нейтън и Бони заради Маделин, но понякога беше трудно. И двамата изглеждаха толкова кротки и услужливи, а Скай беше толкова сладко момиченце.

О, боже!

Съвсем бе забравила. Джош каза, че Макс пак блъснал Скай по стълбите. Макс имаше нова жертва. Селест трябваше да каже нещо.

— Тази вечер разбрах, че синът ми Макс тормози някои от момиченцата в класа си. Мисля, че той е блъснал дъщеря ви по стълбите… хм… повече от веднъж. — Селест усети как бузите ѝ пламват. — Много съжалявам, разбрах го съвсем…

— Всичко е наред — спокойно отвърна Бони. — Скай ми каза. Обсъдихме някои стратегии относно поведението ѝ, какво да прави, ако нещо подобно се случи отново.

Стратегии, помисли си мрачно Селест. Тя звучи като Сузи, сякаш Скай е жертва на домашно насилие. Видя как Харпър загаси цигарата си върху мокрия парапет, а после внимателно я уви в салфетка, преди да забърза обратно към залата, целенасочено вперила поглед напред.

— Всъщност точно днес изпратихме имейл до госпожица Барнс, за да я уведомим за това — намеси се Нейтън с ентусиазъм. — Съжалявам, но Скай е болезнено срамежлива и трудно отстоява правата си, така че искахме госпожица Барнс да е наясно с това. Все пак решенията на тези проблеми зависят от учителите. Мисля, че такава е училищната политика. Нека учителите се справят. Ние никога не бихме те безпокоили заради това.

— О! — каза Селест. — Ами… благодаря. И нека пак кажа, наистина много съжалявам…

— Няма нужда да съжаляваш. Господи! Та те са просто деца! — каза Нейтън. — Не удряй приятелите си. Защитавай се сам. Как да се държим като възрастни.

— Как да се държим като възрастни — повтори Селест с треперещ глас.

— Аз самият все още се уча, разбира се! — каза Нейтън.

— Всичко това е част от тяхното емоционално и духовно израстване — добави Бони.

— Има една книга във връзка с това, нали? — обади се Джейн. — Нещо от сорта на „Всичко, което трябва да знаете, се учи в детската градина: Не бъди подъл, играй честно, споделяй играчките си“.

— Споделянето е загриженост — цитира Нейтън и всички се засмяха на познатото клише.

Детектив сержант Ейдриън Куинлан:Осем души, в това число и жертвата, са били на терасата по време на инцидента. Ние знаем кои са били те. Те знаят кои са и знаят какво са видели. Да каже истината, е най-важното задължение на един свидетел.