Бони леко се олюля.
— Аз не пия много напоследък, така че, предполагам, имам много ниска поносимост към…
— Извинявай, Бони — прекъсна я Маделин. — Но трябва да отида да прибера съпруга си. Изглежда захласнат в разговор с прелюбодеец. Току-виж му хрумнала някоя идея.
Бони се обърна да види с кого говореше Ед.
— Не се тревожи — каза Маделин. — Прелюбодеецът не е твоят съпруг! Нейтън винаги е моногамен, докато не те зареже с новородено на ръце. О, момент, теб не те е зарязвал с новородено. Само мен!
Майната им на любезните обноски! Чудо голямо. Утрешната Маделин щеше да се кае горчиво за всяка дума, казана тази вечер, но сегашната Маделин бе във възторг от падането на всички досадни задръжки. Чувстваше се прекрасно — просто отваряш уста и оставяш думите да се леят свободно.
— Къде е моят възхитителен бивш съпруг всъщност? — попита Маделин. — Още не съм го виждала тази вечер. Просто не мога да ти опиша колко страхотно се чувствам, като знам, че ще отида на училищна викторина и там неминуемо ще налетя на Нейтън.
Бони започна да усуква края на плитката си и се вторачи в Маделин с леко разфокусиран поглед.
— Нейтън те е напуснал преди петнайсет години — каза. Имаше нещо в гласа ѝ, което Маделин чуваше за пръв път. Някаква груба прямота, крита под гладък слой любезност. Колко интересно! Да, хайде, покажи ми другата си страна, Бони, моля те! — Направил е нещо ужасно, наистина ужасно. Никога няма да си прости за това — продължи Бони. — Но може би е крайно време ти да помислиш дали да не му простиш, Маделин. Здравословните ползи на прошката са наистина изключителни.
Вътрешно Маделин завъртя очи. А може би и външно. За момент си бе помислила, че ѝ предстои да види истинската Бони, но тя просто си дрънкаше нейните обичайни вятърничави глупости.
Бони я гледаше настойчиво.
— Лично съм преживяла…
Последва внезапен изблик на писъци от група хора някъде зад Бони. Някой извика: „Толкова се радвам за теб!“. Една от жените отстъпи назад и бутна Бони, чийто коктейл се разля върху розовата копринена рокля на Маделин.
* * *
Габриел:Стана случайно. Давина прегръщаше Роуина, която тъкмо бе съобщила някаква радостна новина. Мисля, че беше успяла да отслабне до мечтаните килограми.
Джаки:Роуина тъкмо бе обявила, че си е купила „Термоникс“. Или „Витамикс“. Откъде да знам. Имам си истински живот. И естествено, Давина я прегърна. Защото си е купила кухненски уред. Не си измислям.
Мелиса:Не, не, обсъждахме епидемията от гниди. Роуина попита Давина дали е проверила собствената си коса, а после нечий съпруг се престори, че вижда нещо пълзящо в косата на Давина. Горкото момиче откачи и се блъсна в Бони.
Харпър:Какво? Не! Бони плисна питието си върху Маделин. Видях го с очите си.
Маскеният бал течеше от един час, при това без храна и без викторина. Джейн непрекъснато имаше усещането за леко вълнение, сякаш се намираше на кораб. В залата ставаше все по-топло. Отначало беше студено, затова отоплението работеше с пълна сила. Лицата на гостите червенееха. Дъждът отново се бе усилил и плющеше по покрива, та хората трябваше да се надвикват, за да заглушат грохота на пороя. Смях се лееше на талази. Пусна се слух, че някой поръчал пици. Жените започнаха да вадят животоспасяващи закусчици от дамските чанти.
Недалеч от Джейн някакъв едър Елвис предложи да дари петстотин долара на училището в замяна на пакет чипс с оцет и сол, притежание на Саманта.
— Разбира се — отвърна Саманта, но Стю, съпругът ѝ, грабна пакета от ръката ѝ преди финализирането на сделката.
— Съжалявам, пич, но децата нямат чак толкова спешна нужда от интерактивни дъски, колкото моят стомах — от храна.
Ед се обърна към Маделин:
— Ти защо не носиш храна в чантата си? Що за жена си?
— Това не е чанта, а вечерна чантичка! — Маделин размаха обшитата с пайети миниатюрна чантичка. — Престани най-сетне, Бони. Добре съм! — тросна се тя на Бони, която я преследваше с куп салфетки в ръка и потупваше с тях роклята ѝ.
Две Одрита и един Елвис водеха оживен спор на висок глас относно стандартизираните тестове.
— Нямаме основание да предполагаме, че…
— Учебният материал е обвързан с теста! Знам със сигурност , че преподават по теста!
Руси карета търчаха в различни посоки, притиснали мобилни телефони до ушите си.
Читать дальше