Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Пери вече бе публикувал във Фейсбук тяхна снимка в костюмите за викторината. Благодарение на нея щяха да изглеждат като добродушни, весели, забавни хора, които не се вземаха твърде на сериозно и милееха за училището и местната общност. Снимката отлично допълваше другите още по-възхитителни публикации относно екскурзии в чужбина и скъпи културни събития. Една училищна викторина прилягаше идеално на имиджа им.

Селест не откъсваше очи от ритмичните бързи движения на чистачките. Те олицетворяваха безконечните цикли на съзнанието ѝ. Объркване. Избистряне. Объркване. Избистряне. Объркване. Избистряне.

После премести поглед към ръцете му върху волана. Способни ръце. Нежни ръце. Той бе просто един мъж в костюм на Елвис, който я придружаваше на училищно събитие. Мъж, който току-що бе разбрал, че съпругата му планира да го напусне. Наранен мъж. Измамен мъж. Гневен мъж. Но просто мъж.

Объркване. Избистряне. Объркване. Избистряне.

Когато Гуен пристигна, за да остане с момчетата, Пери пусна чара си в действие, сякаш нещо жизненоважно зависеше от това. Отначало Гуен се държа резервирано, но после се оказа, че има слабост към Елвис. Впусна се да разказва някаква история за това как била едно от „златните момичета“, когато златният кадилак на Елвис обикалял Австралия, та се наложи Пери да я прекъсне елегантно, като джентълмен, който отнема дама по време на танц.

На влизане в улицата към училището дъждът намаля. Наоколо гъмжеше от коли, но едно местенце чакаше Пери близо до входа на училището, сякаш го бе запазил предварително. Той винаги намираше място за паркиране. Светофарите светваха в зелено за него. Доларът послушно се качваше или падаше за него. Може би затова се гневеше толкова, когато нещата не се случваха според очакванията му.

Той угаси двигателя.

И двамата седяха и мълчаха. Една от предучилищните майки подмина колата им в дълга рокля, която я принуждаваше да прави бързи ситни стъпки. Носеше детски чадър на точки. Габриел, помисли си Селест. Онази, която непрестанно говореше за диетите си.

Селест обърна глава към Пери.

— Макс упражнява насилие над Амабела. Момиченцето на Рената.

Пери гледаше втренчено пред себе си.

— Откъде знаеш?

— Джош ми каза — отвърна Селест. — Точно преди да излезем. Зиги пое вината за това. — Зиги. Детето на братовчед ти. — Родителите направиха петиция за изключването му. — Сети се как Пери удари главата ѝ в стената и притвори очи, за да пропъди тази мисъл. — Петицията трябва да събира подписи за изключването на Макс. Не на Зиги.

Пери се обърна към нея. Изглеждаше като чужд човек с тази перука. Черният цвят контрастираше с очите му и им придаваше поразително син оттенък.

— Ще говорим с учителите — каза той.

— Аз ще говоря с учителката му — уточни Селест. — Ти няма да си тук, забрави ли?

— Добре — каза Пери. — Тогава ще поговоря с Макс утре, преди да тръгна за летището.

— Какво ще му кажеш? — попита Селест.

— Не знам.

Селест усети силна болка под гърдите, която ѝ тежеше като камък. Какво беше това? Инфаркт? Гняв? Разбито сърце? Тежестта на нейната отговорност?

— Ще му кажеш ли, че не е редно да се държи така с жена? — каза тя и се почувства така, сякаш бе скочила от висока скала. Не изричай и дума на глас. Не и така. Бе нарушила желязно правило. Дали защото Пери приличаше на Елвис Пресли и всичко това не се случваше наистина, или защото той вече знаеше за апартамента и всичко бе по-истинско от когато и да било досега?

Лицето на Пери внезапно се промени, сякаш се пропука.

— Момчетата никога…

— Напротив! — извика Селест. Преструваше се толкова усилено от толкова дълго време, но сега бяха само двамата. — Вечерта преди празненството миналата година Макс стана от леглото си, стоеше на прага точно когато…

— Да, добре — прекъсна я Пери.

— И онзи път в кухнята, когато ти… когато аз…

Той протегна ръка.

— Добре, добре.

Тя замълча.

— Значи, си наела апартамент? — попита той след кратко мълчание.

— Да — отвърна Селест.

— Кога се изнасяш?

— Другата седмица — каза тя. — Така мисля.

— С момчетата?

Сега е моментът, в който трябва да изпиташ страх, помисли си тя. Това не е безопасният начин, препоръчан от Сузи. Сценарии. Планове. Маршрути за бягство. Селест не стъпваше внимателно, но тя от години се опитваше да ходи на пръсти около Пери и знаеше от опит, че това не променяше нищичко.

— С момчетата, разбира се.