Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Джейн не можеше да повярва как късата коса преобразяваше лицето ѝ до неузнаваемост, подчертаваше скулите ѝ, уголемяваше очите ѝ. С новия, по-тъмен цвят, дори кожата ѝ изглеждаше по-добре.

За пръв път от онази нощ в хотела, когато злобните думи се загнездиха дълбоко в съзнанието ѝ, тя се поглеждаше в огледалото и изпитваше удоволствие от това. Нещо повече — не можеше да спре да се гледа, хилеше се глуповато и въртеше главата си наляво-надясно.

Беше смущаващо колко щастлива се чувстваше от нещо толкова маловажно. Но може би това бе нещо естествено? Дори нормално? Може би нямаше нищо лошо в това да харесва външния си вид. Може би нямаше нужда да анализира повече или да мисли за Саксън Банкс и за манията на обществото по красотата и младостта, и килограмите, и обработените с Фотошоп снимки на модели, които налагаха нереални очаквания, и как стойността на жената не биваше да се измерва с външния вид, важен бе вътрешният ѝ свят, и така нататък, и така нататък… Достатъчно! Днес тя имаше нова прическа, която ѝ отиваше, и това я правеше щастлива.

(„О!“ — възкликна майка ѝ, когато я видя на вратата, и притисна ръка към устата си с вид на човек, който всеки момент ще се разплаче. „Не ти ли харесва?“ — попита Джейн и смутено докосна главата си, изпълнена с внезапно съмнение, но майка ѝ се усмихна и каза: „Джейн, глупачето ми, изглеждаш великолепно! “. )

Тя сложи ръка върху ключовете, които все още висяха от таблото. Трябваше да се прибере у дома. Немислимо бе да излиза в този дъжд.

Но изпитваше такъв необясним копнеж по „Блу Блус“ и всичко около него: аромата, топлината, кафето. Освен това искаше Том да види новата ѝ прическа. „Обратните“ мъже забелязваха тези неща.

Тя пое дълбоко въздух, отвори вратата и хукна.

Селест се събуди късно от звуците на дъжд и класическа музика. Къщата ухаеше на бекон и яйца. Това означаваше, че Пери беше долу в кухнята заедно с двете момчета, които, още по пижами, седяха на високите столове пред барплота на кухненския остров и клатеха крака, усмихнати до ушите. Обожаваха да готвят с баща си.

Веднъж бе прочела в някаква статия, че всяка връзка си има „любовна сметка“. Мил жест към партньора е като депозит по сметката. Отрицателен коментар е теглене. Номерът е да внасяш повече, отколкото теглиш. Да удариш главата на съпругата си в стената, е теглене на огромна сума. Да станеш рано с децата и да приготвиш бекон с яйца, е малък депозит.

Тя се надигна в седнало положение и опипа тила си. Все още усещаше болка, но вече се чувстваше много по-добре. Процесът на оздравяване и забравяне започваше удивително бързо… отново. Един безкраен цикъл.

Днес се провеждаше викторината. Двамата с Пери щяха да се облекат като Одри Хепбърн и Елвис Пресли. Пери бе поръчал костюма си онлайн от първокласен доставчик в Лондон. Ако принц Хари искаше да се облече като Елвис, той вероятно щеше да купи костюма си оттам. Всички останали щяха да носят полиестер и реквизит от магазина за един долар.

Утре Пери летеше за Хавайските острови. Не по работа, а за забавление, призна той. Беше я попитал още преди няколко месеца дали иска да го придружи и за момент тя сериозно се замисли дали да не отиде, защото това би могло да е решението. Почивка на тропически остров! Коктейли и спа процедури. Далеч от стреса на ежедневието! Какво би могло да се обърка? (Но нещата се объркваха, и още как. Веднъж Пери я удари в петзвезден хотел, защото го бе взела на подбив, че произнася грешно думата „низш“. Никога нямаше да забрави шока и унижението, изписани на лицето му, когато осъзна, че цял живот е произнасял грешно една дума.)

Докато Пери отсъстваше, тя щеше да се премести с момчетата в апартамента на „Макмеънс Пойнт“. Щеше да си насрочи час за среща с адвокат по семейно право. Това нямаше да е трудно. Светът на правото не я плашеше. Познаваше доста хора. Всичко щеше да бъде наред. Щеше да е ужасно, разбира се, но в крайна сметка всичко щеше да е наред. Той нямаше да я убие. Тя винаги драматизираше нещата след всяка тяхна караница. Изглеждаше доста нелепо да използва дума като „убие“, когато предполагаемият „убиец“ пържеше яйца в кухнята заедно с децата ѝ.

Известно време щеше да е ужасно, но после всичко щеше да е наред. Момчетата пак щяха да правят закуска с татко си, когато го посещаваха през уикендите.

Вчера Пери я удари за последен път.

Край на това.

— Мамо, приготвихме ти закуска! — Момчетата нахълтаха в спалнята и налазиха леглото ѝ като пъргави рачета.