Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— По-добре така, отколкото да спя с някой дванайсетокласник, когато и двамата сме пияни — каза Абигейл с лице към прозореца.

Маделин видя как някаква учителка разтърва близнаците на Селест. Личицата и на двамата бяха гневни и зачервени. Тогава се сети, че днес трябваше да вземе и тях. Беше толкова разсеяна, че едва не забрави.

Автомобилната колона не помръдваше, защото някой — който и да бе той — от първата кола водеше дълъг разговор с учител, а това бе изрично забранено в правилата за транзитна зона Целувка-и-Чао/Здрасти. Най-вероятно Русо каре, защото за тях правилата очевидно не важаха.

— Божичко, Абигейл, ти замисляш ли се изобщо за реалната страна на нещата? За логистиката? Как всъщност ще се случи това? Къде? В хотел ли ще се срещнеш с този човек? Ще ме помолиш да те закарам? „О, мамо, тъкмо тръгвам да изгубя девствеността си, да се отбием в някоя аптека, за да си купя презервативи“?

Тя погледна към профила на Абигейл. Дъщеря ѝ седеше с наведена глава и прикриваше с длан очите си. Долната ѝ устна трепереше. Естествено, че не го бе обмислила. Та тя бе само на четиринайсет.

— А замисляла ли си се изобщо какво е да правиш секс с непознат? Да позволиш на някакъв отвратителен мъж да те докосва…

Абигейл свали ръката си и се обърна към Маделин.

— Мамо, престани! — изкрещя тя.

— Летиш в облаците, Абигейл. Наистина ли си въобразяваш, че някой двойник на Джордж Клуни ще те заведе в извънградската си вила, ще отнеме девствеността ти с цялата си нежност, а после ще напише тлъст чек в полза на Амнести Интернешънъл ? Защото няма да се случи така. Ще бъде гнусно и болезнено…

— Гнусно и болезнено е за тези малки момиченца! — проплака Абигейл с обляно в сълзи лице.

— Но аз не съм тяхна майка! — изкрещя Маделин и колата ѝ се натресе право в задницата на черното BMW отпред.

Харпър:Вижте, не искам да звуча като клеветник, но Маделин нарочно блъсна колата на Рената в деня преди викторината.

— Просто не споделяй с никого, че го правя. — Дъщерята на госпожа Пондър се наведе и тихо заговори до ухото на Джейн, под прикритието на гръмогласните сешоари. — В противен случай всички шикозни майки ще се изсипят тук и ще искат от мен да обезвъшля безценните им рожби.

Отначало госпожа Пондър бе казала на Джейн да отскочи до дрогерията и да купи препарат против въшки. „Лесно е — каза. — Просто разресваш косата и обираш малките кръвопийци…“ После видя изражението на Джейн и премисли. „Знаеш ли какво — рече. — Ще видя дали Луси не може да те вмести в графика си днес.“

Луси, дъщерята на госпожа Пондър, държеше „Хеъруей ту Хевън“, изключително популярния в Пириуи фризьорски салон, вклинен между будката за вестници и месарницата. Джейн за пръв път влизаше в този салон. Очевидно Луси и екипът ѝ бяха отговорни за всички руси карета на полуостров Пириуи.

Докато Луси закрепяше пелерината около вратлето на Зиги, Джейн се огледа скришом за родители, но не разпозна никого.

— Искаш ли да го подстрижа, така и така е седнал? — попита Луси.

— Разбира се, благодаря — отвърна Джейн.

Луси хвърли поглед към нея.

— Мама иска да подстрижа и твоята коса. Иска да ти направя прическа „пикси“.

Джейн пристегна конската си опашка.

— Не обръщам особено внимание на прическата си.

— Няма да е зле поне да прегледам косата ти — каза Луси. — Може и ти да имаш нужда от препарат. Въшките не летят, обаче скачат от глава на глава като мааалки акробааати на трапееец. — Тя завърши изречението си с мексикански акцент и Зиги се изкиска одобрително.

— О, боже! — възкликна Джейн и усети внезапен сърбеж по скална си.

Луси присви очи и я измери с изучаващ поглед.

— Гледала ли си филма „Плъзгащи се врати“? Където Гуинет Полтроу подстригва косата си късо и прическата ѝ изглежда фантастично?

— Разбира се — каза Джейн. — Всяко момиче харесва този момент.

— И всеки фризьор — добави Луси. — Направо си мечтае за това. — Задържа погледа си върху Джейн още няколко секунди, а после отново се обърна към Зиги, положи ръце на раменете му и се ухили на отражението му в огледалото. — Няма да познаеш майка си, когато приключа с нея.

Саманта:В първия момент не можах да позная Джейн, когато я видях на викторината. Имаше страхотна нова прическа, носеше черен панталон тип „капри“, бяла риза с вдигната яка и обувки балеринки. О, боже! Горкичката Джейн. Изглеждаше толкова щастлива в началото на вечерта!