Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Селест действително изглежда болна, помисли си Маделин на входната врата. Носеше мъжка бяла тениска и карирано долнище на пижама, а лицето ѝ изглеждаше мъртвешки бледо.

— Божичко, това трябва да е някакъв вирус, не мислиш ли? Събори те светкавично! — каза тя. — На училищния концерт тази сутрин си изглеждаше съвсем наред!

Селест се изсмя някак странно и положи длан на тила си.

— Да, дойде ми изневиделица.

— Май ще е по-добре да взема момчетата у дома за известно време, а? Пери може да ги прибере на връщане от работа — предложи Маделин. Хвърли поглед към колата си на алеята. Строшеният преден фар се взираше в нея укорително и излишно разточително. Абигейл плачеше на предната седалка, а Фред и Клоуи се дърлеха за дреболии на задната (направи ѝ впечатление, че Фред здравата се чеше по главата, а от горчив опит отлично знаеше коя бе най-вероятната причина за това; щеше да бъде абсолютно великолепно, ако точно в момента, за капак на всичко, трябваше да се занимава и с пощене на гниди).

— Не, не, много мило от твоя страна, но няма нужда, добре съм — отвърна Селест. — В петък следобед винаги им позволявам да гледат телевизия до насита. Така или иначе изобщо няма да ми обърнат внимание. Благодаря ти, че ги доведе.

— Мислиш ли, че ще се оправиш до утре вечер за викторината? — попита Маделин.

— О, ще се оправя, сигурна съм — отвърна Селест. — Пери я очаква с нетърпение.

— Ами добре тогава, аз тръгвам — каза Маделин. — С Абигейл си крещяхме в колата, докато чакахме пред училището, и се натресох в колата на Рената.

— Не! — Селест притисна устата си с длан.

— Да. Крещях, защото Абигейл продава девствеността си на търг в интернет, за да спре браковете с малолетни — продължи Маделин. Селест бе първият човек, с когото можеше да го сподели; изпитваше отчаяна нужда да говори за това.

— Тя… какво?

— Всичко е в името на добра кауза — каза Маделин с фалшиво безразличие. — Така че нямам нищо против, разбира се.

— О, Маделин… — Селест стисна ръката ѝ и Маделин едва не се разрева.

— Хвърли един поглед на уебстраницата — каза Маделин.

— Адресът е www.buymyvirginitytostopchildmarriageandsexslavery.com. Абигейл отказва да я закрие въпреки отвратителните коментари на какви ли не хора.

Селест потръпна.

— Предполагам, че е за предпочитане пред това да проституира, за да си осигурява наркотици, не мислиш ли?

— И това го има — отвърна Маделин.

— Това е един от онези внушителни символични актове, нали? — замислено каза Селест и отново притисна длан към тила си. — Като онзи случай по време на Студената война, когато една американка преплува Беринговия проток между Съединените щати и Съветския съюз.

— Какви ги говориш?

— Случаят е от осемдесетте. Бях ученичка тогава — каза Селест. — Помня, че тогава си мислех колко глупаво и безсмислено е да плуваш в ледените води, но очевидно е имало ефект, нали?

— Значи, смяташ, че трябва да я оставя спокойно да си продаде девствеността? Да не би да бълнуваш от тоя вирус?

Селест примигна. После леко се олюля и се подпря с ръка на стената, за да запази равновесие.

— Не. Не, разбира се. — Тя затвори очи за кратко. — Просто си мисля, че трябва да се гордееш с нея.

— Ммм… знаеш ли, мисля, че трябва пак да си легнеш. — Маделин целуна хладната буза на Селест за довиждане. — Оздравявай бързо, а като се оправиш, може би няма да е зле да провериш децата си за гниди.

ОСЕМ ЧАСА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

Валеше без прекъсване цяла сутрин, а докато Джейн шофираше обратно към Пириуи, дъждът стана толкова силен, че се наложи да усили радиото и да включи чистачките на най-бързата степен.

Връщаше се от дома на родителите си, където Зиги щеше да пренощува, за да може тя да отиде на викторината. Подготовката на събитието бе започнала преди два месеца, когато за пръв път се появиха поканите, и Маделин запали всички с ентусиазма си около избирането на карнавалните костюми и сглобяване на отбор с точната комбинация от натрупани знания.

Явно бившият ѝ съпруг се славеше със завидни умения в кръчмарските викторини („Нейтън е прекарал доста време по кръчмите, нали разбирате“) и за Маделин беше много важно нейната маса да бие неговата. „Хубаво би било да бием и масата на Рената, разбира се — каза Маделин. — Както и всеки друг с надарено и талантливо дете, защото те тайно си мислят, сигурна съм, че децата им са наследили гениалните си умове от тях.“