Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Искрено ваш:

Лари Фицджералд

Маделин и Ед се спогледаха, после едновременно се обърнаха към Абигейл.

— Реших, че сто хиляди долара са доста голямо дарение — каза Абигейл. Стоеше пред хладилника, докато говореше, вадеше разни кутии, надигаше капаците им и надничаше вътре. — И че Амнести Интернешънъл вероятно биха могли да направят нещо… нали… нещо хубаво с тези пари.

— Разбира се — равнодушно отвърна Ед.

— Отговорих му, че съм закрила страницата — каза Абигейл. — Ако не ми изпрати квитанция за дарението, веднага ще я кача отново.

— Ама разбира се — измърмори Ед. — Трябва да се види, че е спазил обещанието си.

Маделин се ухили на Ед, после отново погледна към Абигейл. Буквално виждаше облекчението, което струеше от младото тяло на дъщеря ѝ; босите ѝ крака потропваха в нещо като танц пред хладилника. Абигейл сама се бе заклещила в ъгъл, а невероятният Лари Фицджералд от Южна Дакота ѝ бе предоставил вратичка за измъкване.

— Това спагети „Болонезе“ ли са? — попита Абигейл и се обърна с контейнер „Таперуер“ в ръка. — Умирам от глад.

— Мислех, че вече си веган? — каза Маделин.

— Не и когато идвам тук — отвърна Абигейл и отнесе кутията до микровълновата. — Тук е много трудно да си веган.

— Е, кажи ми — започна Маделин. — Каква беше паролата ти?

— Мога веднага да я променя — каза Абигейл.

— Знам.

— Никога няма да отгатнеш.

— И това знам — каза Маделин. — С баща ти опитахме всичко.

— Не — отвърна Абигейл. — Това е. Това е паролата ми. Никога няма да отгатнеш.

— Хитро — каза Маделин.

— Благодаря. — Абигейл се усмихна и на бузите ѝ се появиха трапчинки.

Микровълновата печка звънна и момичето извади кутията.

— Нали знаеш, че това… хм… няма как да остане без последствия — каза Маделин. — Когато аз и баща ти изрично те помолим да направиш нещо, не можеш просто да ни игнорираш.

— Да — изчурулика Абигейл. — Направете каквото е редно, мамо.

Ед се прокашля, но Маделин поклати глава към него.

— Може ли да изям това пред телевизора? — попита Абигейл и взе димящата си чиния.

— Разбира се — отвърна Маделин.

Абигейл буквално изхвърча от стаята.

Ед се облегна назад в стола и скръсти ръце на тила си.

— Кризата е овладяна.

— Благодарение на господин Лари Фицджералд. — Маделин взе листа с имейла. — Какъв късмет…

Тя замълча и притисна пръст към устните си. Какъв късмет наистина. Направо да не повярваш.

На вратата на „Блу Блус“ висеше табела „Затворено“. Джейн опря длани на стъклото и се почувства ограбена. Нямаше спомен някога да е виждала табела „Затворено“ в „Блу Блус“.

Току-що се бе намокрила ужасно, изобилно, до кости — и то напразно.

Тя свали ръце от вратата и изруга. Така. Добре. Щеше да се прибере и да си вземе душ. Ех, ако топлата вода в апартамента ѝ течеше по-дълго от две минути и двайсет и седем секунди. Две минути и двайсет и седем секунди изобщо не бяха достатъчни, за да се стоплиш; бяха толкова малко, че граничеха с жестокост.

Тя се обърна, готова да тръгне към колата си.

— Джейн!

Вратата рязко се отвори.

Том носеше бяла памучна блуза с дълъг ръкав и джинси. Изглеждаше изключително сух и топъл, и вкусен. (В нейното съзнание Том винаги олицетворяваше хубаво кафе и хубава храна, така че тя реагираше като кучето на Павлов само като го погледнеше.)

— Затворено е — печално каза Джейн. — Ти никога не затваряш.

Том сложи сухата си длан върху мократа ѝ ръка и я придърпа вътре.

— За теб е отворено.

Джейн сведе поглед към краката си. Обувките ѝ бяха пълни с вода. На всяка крачка жвакаха. Водата се стичаше по лицето ѝ като сълзи.

— Съжалявам — каза. — Нямах чадър, но реших, че ако тичам много бързо…

— Не се тревожи за това. Случва се непрекъснато. Хората минават през огън и вода заради моето кафе — усмихна се Том. — Ела отзад и ще ти дам сухи дрехи. Реших да затворя и да погледам телевизия. От часове не е влизал клиент. Къде е моят човек Зиги?

— Оставих го при родителите ми, за да мога да отида на училищната викторина — отвърна Джейн. — Очертава се бурна нощ.

— Сигурно ще е така — каза Том. — Родителите в Пириуи обичат да си пийват за настроение. И аз ще ходя, знаеш ли? Маделин ми е отредила място на вашата маса.

Джейн го последва през кафенето, оставяйки мокри стъпки подире си, към врата с надпис „Вход забранен“. Тя знаеше, че Том живее в задната част на кафенето, но никога не бе прекрачвала тази граница.