Лора Лазар - Веселото гробище

- Чакай! Не е работа на Коко! - извика неочаквано Балабана.

Вампора се обърна назад и попита:

- Какво се сети?

- Веригата! Няма е веригата, с която вълкът е привързан за земята...

- Вълкът може да е разхлабил едната брънка и да е духнал... - отговори кметът и продължи нагоре.

- След като е прегризал гърлото на Димо? - настоя горският.

- Имал е достатъчно време... Димо го открихме на другия ден - отвърна Вампора.

- Ами ако Димо е искал да отвърже вълка? - отново попита Балабана.

- Не чу ли полицаите? Димо е бил изненадан от вълка. Нямал е време да реагира...

- Не се връзва... - замисли се горският. - Ако го беше видял, Димо щеше да застреля вълка...

Седнаха на баира да си починат. Вампора разхлаби вратовръзката си, отпи от манерката глътка вода и каза:

- Прав си. Димо няма да го освободи... - Отпи отново, подаде манерката на Балабана и продължи: - Но дали щеше да го застреля?

- Какво се сети? - изрече приятеля му и чак тогава отпи.

- Колко му се подигравахме за онзи вълк, а? Цял живот Вълкобореца му викахме...

Преди двайсетина години Димо бил нападнат от млад единак. Било януарско време, снегът стигал до пояс, а той тръгнал без посока из Балкана. Вълкът се нахвърлил изневиделица на гърба му, той се извъртял, изтървал пушката и паднал по гръб на земята. Протегнал ръце към гърлото на звяра, започнал да го души, като едновремено ритал с крака и крещял, колкото глас има. Неочаквано вълкът вдигнал глава нагоре, прескочил Димо и се отдалечил. Оттам идваше и прякорът на овчаря - Вълкобореца. По-скоро бе подигравка, задето не е успял да надвие вълка.

- Какво от това? - попита отново Балабана, защото не схващаше мисълта на съученика си.

- Може Димо да е искал жив вълк да ни покаже - отговори кметът.

- Да го разхожда из село като куче? - недоверчиво изрече Балабана.

- Няма как да стане! - отрече се веднага от думите си Вампора. - Ами отровеното куче на Димо?

- Тогава? Какво ще правим?

- Да вървим! - нареди кметът.

- Накъде?

- Към кошарата на Дамян Багера.

Дамян Багера, едър мъжага от съседното село Змейно, бе направил високопланинска кошара, в която отглеждаше овце.

- Какво ще правим там?

- Ще търсим вълк, който влачи верига...

- Звънни му, че да върже кучетата - нареди Вампора.

- Те ни познават - отговори Балабана, но все пак позвъни на Дяман Багера, че пристигат и го предупреди за вълка.

Към пладне превалиха хълма Орловица и тъкмо поеха надолу по склона, когато видяха вълка. Вървеше близо до билото на съседния хълм. Двамата мъже, без да се наговарят, стреляха. Животното се спря за миг и после изчезна зад баира.

- Видя ли? - изуми се Максим Балабана.

- Видях - измърмори Вампора. - Не го улучихме.

- Вълкът беше свободен - изкрещя горският. -

- И си остана свободен - ядно каза кметът, но се изненада от възбудата на иначе спокойния си приятел.

- Не видя ли бе? - отново извика Балабана. - Вълкът нямаше верига!

Траян тъкмо се показа зад ъгъла, когато Щурата Стела излезе от магазина. Тя го видя и се спря.

- Леля Бенда добре ли е?

- Да - отвърна младежът.

Щурата Стела се поколеба, но после махна с ръка и се отдалечи.

Траян напазарува набързо хляб за стария учител и цигари за себе си. После се върна назад към дома на Бончо Гладиатора. Когато влезе в двора, не откри възрастния мъж. Пушката стоеше подпряна на стола под лозницата.

- Господин Бончев! - провикна се Траян, като се оглеждаше. - Господин Бончев!

Не чу отговор и затова реши да надникне вътре. Бончо Гладиатора бе седнал на един стол, а от гърлото му излизаха хриптящи звуци. Сякаш се давеше. Ръцете му се вдигаха и пускаха и напомняха за развалена играчка на пружина.

Нещо изскърца зад гърба му, Траян рязко се обърна, но беше сам в стаята. Спусна се навън. По пътя застигна Щурата Стела, но не й обърна внимание. Нахлу в коридора на медицинския пункт и се разкрещя:

- Помощ! Помощ!

Траян прескочи краката на двама старци и влетя в стаята на доктора. Вътре имаше непозната жена, която изпищя при влизането на младежа.

- Докторе, докторе - задъхано изрече младежът. - Господин Бончев е много зле. Побързайте, моля ви!

- Само спокойно - изрече доктор Дарев, но бързо стана от мястото си. - Какво му е на учителя?

- Не знам. Мисля, че е получил инсулт - каза Траян. - Може и инфаркт да е...

- Идвам веднага - отговори доктор Дарев, обърна се към пациентката и й каза: - Изчакайте ме тук!

Двамата мъже излязоха от лечебницата. Доктор Дарев тръгна в противоположната посока.