Лора Лазар - Веселото гробище

- Къде отивате? - изкрещя Траян. - Всяка секунда е ценна!

- Ще отидем с линейката - отвърна спокойно медикът. - Тя е за подобни случаи.

- Не. Аз ще стигна по-бързо пеша - каза младежът.

- Няма как да му помогнете - подметна обидено фелдшерът и влезе в линейката.

Траян тъкмо се обърна, когато Щурата Стела застана пред него.

- Какво става? - попита тя.

- Господин Бончев е зле - изрече младежът и хукна. - Дави се...

Щурата Стела го последва с бързи крачки. Когато пристигна пред дома на Бончо Гладиатора, Траян стоеше пред портата.

- Къде е линейката? - изкрещя той.

- Не знам - озадачи се жената. - Мислех, че е вече тук.

- Нали по един и същи път вървите?

- Не, обикновено колите минават по горния път - отговори Щурата Стела и понечи да влезе, но Траян й препречи пътя.

- Пусни ме, Софиянецо!

- Няма. Никой освен докторът няма да влезе.

- Ще те надупча! - извика Стела, но не успя да се промъкне покрай младежа.

В този момент иззад ъгъла се показа запъхтян доктор Дарев.

- Не успя да запали! - изрече той и се вмъкна през портата.

- Насам! - посочи му с ръка Траян отворената врата на къщата.

Влязоха в стаята. Докторът се надвеси над Бончо Гладиатора, потърси пулс, но не го откри.

- Съжалявам - изрече доктор Дарев. - Мъртъв е.

- Кой го уби, докторе? - извика зад тях Щурата Стела.

Мишената премести квадратчето на стенния календар. После каза:

- С днес стават пет.

- Какво броиш? - попита го партньорът му.

- Колко дни минаха, откакто се разходихме из Големия баир.

- Смущава те нещо, нали?

- Ами... Ако и днес мине без произшествия... - замислено изрече комисарят и после се отпусна на стола си.

- Какво?

- От една страна, ще си отдъхна - каза спокойно Донов. - Но от друга страна - ще си помисля, че съм професионално деформиран, че съм готов за пенсия...

- Какво те смущава в случая с пещерата? Това те питам - изрече Радо.

- Изчезналата верига, юнако - призна си комисарят.

- Може вълкът да я влачи из баирите - нехайно отвърна момчето.

- Но все някой трябва да е отвързал вълка, нали?

- Стопанинът му.

- Ето това искам да знам! - тропна с юмрук по бюрото Донов. - Кой е собственикът на вълка?

- Едва ли ще разберем.

- Този, който си е взел вълк за домашен любимец, носи отговорност за смъртта на овчаря - високо изговори Мишената.

- Както и да го тълкуваш, това е нещастен случай - отвърна Радо.

- Знам. Страх ме е, ако се повтори...

- Защото тогава няма да е нещастен случай, нали?

- Знае ли човек... - въздъхна комисарят. - Все старци се разхождат из Големия баир.

В този момент звънна мобилния телефон на комисаря. Той погледна дисплея и каза:

- Слушам, господин Вампоров.

- Видяхме вълка - дочу задъхания глас на кралевския кмет.

- На верига ли?

- Избяга, разбираш ли, избяга! - крещеше възбудено Вампора и Мишената отдалечи телефона от ухото си.

- А верига имаше ли? - повтори отново въпроса си комисарят.

- Нали това ти казвам? Нямаше верига, нямаше...

- А нещо друго да е станало тези дни из Кралево? - напрегнато попита Донов.

- Спокойно е, господин комисар - след кратка пауза отговори Вампора. - Чакай, че ми звъни Щурата Стела - и кметът затвори.

- Няма други произшествия, нали? - попита Радо Ангелов.

- Слава Богу! Но вълкът е без верига, юнако...

- Да направим хайка - предложи Радо.

- С „Макаров“ ли ще стреляш по вълк?

- Само предложих. Не се натискам - отвърна момчето.

- А и как ще изпреварим ловната дружинка от Кралево? - ухили се Мишената.

Телефонът отново звънна.

- Пак е Вампора - каза комисарят и изслуша съобщението. После затвори и въздъхна. - Май нещо става из Кралево.

- Какво?

- Бончо Гладиатора е мъртъв. Беше учител по литература в селското училище.

- Застрелян ли е?

- Не. Просто е умрял внезапно.

- Тогава какво те безпокои?

- Не мога да го определя. Все още...

- Ще тръгваме ли? - Радо стана от бюрото.

- Нека не избързваме.

- Не мога да те позная! - удиви се младият полицай. - Как така не хукна веднага към Кралево?

- Този път ще чакаме при доктор Моренов - каза Мишената.

- Защо?

- Ако той не открие нещо съмнително...

- Отписваме Кралево от служебния бюлетин - заключи Радо.

- Знае ли човек... - промълви комисарят и допълни: - И не съм припрян, така да знаеш...

- Не съм казвал подобно нещо - ухили се партньорът му.

- Но си го мислеше.

- Няма да си призная.

- Смъртта е настъпила вследствие задушаване - започна доктор Моренов, съдебният патолог.