Лора Лазар - Веселото гробище

- Шефе...

- Не искам да сядам - промърмори Мишената и започна да се разхожда пред тях.

- Открих нещо странно - започна съдебният лекар. - По гърлото на трупа има вдлъбнатини... Нали знаете - когато дълго носиш пръстен на ръката си, как оставя червени резки... Същото видях и при пациента...

- Бончо Бончев се е опитал да глътне хапче, което е останало на гърлото му - предположи Радо.

- И аз така помислих отначало... - продължи Моренов. - Опитал се е да глътне нещо, което се е разтопило в стомаха му...

- А после какво помисли? - не се сдържа Мишената.

- Белезите по гърлото имат квадратна форма.

- А няма квадратни хапчета, нали?

- Поне аз не знам - отвърна патологът.

- Има ли някакъв странен предмет в стомаха на човека? -попита и Радо.

- Няма. Няма и следи от отровен разтвор в стомашната киселина...

- Сетих се! - каза с ентусиазъм Радо. - Представете си - топло е, вземаш чаша с вода от хладилника, слагаш бучка лед вътре, пиеш, но леденото кубче застава на гърлото ти и...

- Навеждаш глава надолу и го изплюваш - прекъсна го докторът.

- Аако не е успял да го изплюе? - не се отказа младият полицай. - Ако кубчето го е задушило, после се е разтопило и нищо не може да се открие...

- Четох за подобно убийство някъде - намеси се и комисарят.

- Не става така - поклати глава докторът. - Това е инстинкт, разберете! - продължи Моренов. - Дори не минава мисъл в главата ти - просто се навеждаш надолу и кубчето пада.

- Освен ако някой друг не придържа леденото кубче... - изрече Мишената.

- Повтарям - натъртено каза патологът. - Няма следи от насилие.

- Искаш да кажеш, че съм професионално деформиран? - наежи се Донов.

- Не - кротко отвърна Моренов. - Но много ти се ходи на лов.

- Ще им кажем ли за подозренията ни? - попита Радо, а после изгаси двигателя.

- И да намалим бройката им ли? - изръмжа Мишената и слезе от автомобила.

Зад тях паркира колата на криминалистичната лаборатория. Пред кметството ги чакаха Велизар Вампора, Максим Балабана, Щурата Стела, Траян и доктор Дарев.

- Убийство ли е? - извика отдалеч Вампора.

- И този е припрян, шефе - прошепна Радо на комисаря.

- Що? Кой друг е припрян? - обърна се назад Донов и впери поглед в партньора си.

- Не познавам друг - Младият полицай храбро издържа на началническия поглед

- Убийство ли е? - отново повтори Вампора, като не откъсваше поглед от Мишената.

- Не - отвърна Радо вместо шефа си.

- Слава Богу! - едновременно се обадиха тримата кралевци.

- Да вървим да огледаме къщата на убития! - нареди Мишената.

- Нали не е убит? - стресна се кметът.

- Не е - потвърди комисарят. - Грешка на езика.

- Тогава какво ще гледате? - неочаквано се обади Щурата Стела.

- Такъв е редът - обърна се към нея Радо.

- Вампоре - Щурата Стела дръпна кмета за ръката, - тия ни баламосват!

- Стеле - отвърна й той, - ти си върви!

- Аз съм свидетел, ти си върви!

- Аз съм властта в това село! - високомерно изрече кметът.

- Не се карайте - намеси се Мишената. - Всички ви ще чуем!

Влязоха в двора на Бончо Гладиатора. Комисарят пусна в къщата само експертите, а останалите насядаха кой където намери из двора.

- Кой ще разказва пръв? - попита ги Мишената.

- Софиянецо, ти започни! - нареди Вампора.

- Шефе, имаш конкуренция - отново прошепна Радо на комисаря.

- Не си го и помисляй, юнако! - също шепнешком му отговори Мишената, а после се обърна към Траян: - Защо ти викат Софиянеца?

- Питайте тях.

- Питам теб - бавно изрече Мишената, приближавайки заплашително близко до младежа.

- Защото съм от София - бързо отвърна той.

- И аз - почти шепнешком каза комисарят.

- От кой квартал? - попита Траян.

- Да не си ми изповедник? - повиши тон полицаят. - Разказвай сега!

Траян разказа набързо събитията около смъртта на Бончо Гладиатора.

- Колко време се бави в магазина? - попита го Радо.

- Не знам точно... - замисли се Траян. - Но не повече от десет минути.

- Десет минути в селския мол? - изненада се комисарят. - Че какво толкова гледа?

- Общо десет минути - докато отида и се върна... - категорично отговори Траян.

- Видя ли някого по пътя?

- Да - отвърна Софиянеца и посочи към Щурата Стела.

- Ти къде отиваше? - обърна се към жената Мишената.

- У нас - кратко отговори тя.

- Мина ли покрай тази къща?

- Не. Аз минавам по друг път.

- Какво правиш тогава тук? - изгледа я недоверчиво комисарят.

- Тя тръгна след мен - обади се Траян. - Когато разбра, че господин Бончев е зле.

- Докторе - обърна се Мишената към фелдшера, - имаше ли нещо необичайно, когато пристигнахте?