Лора Лазар - Веселото гробище

- Убийство - отбеляза Мишената.

- Не мога да бъда категоричен - поклати глава докторът.

- Защо? - обади се и Радо.

- Не е удушен. Поне по класическия начин, който познавате - продължи съдебният лекар. - Няма видими следи от насилие... Около шийните зони не се откриват зони от притискане...

- Тогава? Как се е задушил? Дим? Отровен газ? Как? - изстреля въпросите си комисарят.

- Дробовете не показват следи от отровни наслоявания...

- Тогава как е станало? - извика Донов.

- Много си припрян - отбеляза спокойно докторът.

- Едно и също приказваш, откакто те познавам - начумери се комисарят.

- Защото се държиш по един и същи начин - отговори патологът. - Дори не ме оставяш да огледам трупа.

- Гледай, гледай! Но няма време!

- За къде бързаш?

- Ще ходя на лов - ядно отвърна Мишената.

- За глигани или сърни? - с видим интерес попита Моренов.

- За убийци.

- Не може да си сигурен - отново каза патологът.

- Нали е удушен? - обади се този път Радо.

- Задушен - отвърна кротко лекарят и ги погледна последователно. - Не мога все още да твърдя, че е удушен.

Двамата полицаи си хвърлиха бърз поглед. Доктор Моренов ги изчака малко, но те не реагираха и той продължи:

- Трябва да разбера как е спрян достъпът на въздух към белите дробове.

- Ами разбери тогава! - развика се Мишената.

- Може да се е задавил - предположи младият полицай.

- Може. Но от какво? - запита се докторът. После леко повиши тон: - Идете навън, за да мога да работя спокойно.

- Кога ще си готов? - Комисарят впери поглед в него.

- Когато приключа - отвърна Моренов и им обърна гръб.

Мишената тихо изруга, но знаеше, че няма да впечатли патолога. Двамата с Радо излязоха от моргата.

- Шефе, не търсиш ли убийство зад всяка смърт?

- Не знам, юнако... - замислено отговори комисарят. - Но нещо ме притеснява...

- Щом е само едно... - усмихна се младият мъж.

- За една седмица - два смъртни случая в селото...

- Три - поправи го Радо. - За около десетина дни.

- Защо три?

- Нали един от Кралево... - запъна се Радо, разлисти тефтерчето си, преди да продължи: - Константин Криндов е загинал при катастрофа...

- Съвсем го забравих! - плесна се по челото Донов. - Ако знаеш само какъв свестен човек беше! Майтапчия, купонджия... Много направи за селото... Преди години купи няколко къщи, стегна ги...

- Продължавам - спокойно прекъсна шефа си Радо. - На Димо Гетов е прегризано гърлото от вълк, а Бончо Бончев е умрял от задушаване...

- Нещастни случаи - промърмори Мишената. - Откъдето и да го погледнеш.

- Защо се съмняваш тогава?

Мишената само повдигна рамене, а после несигурно отговори:

- Инстинкт, юнако!

- Въпреки категоричните доказателства на експертите?

- Може да не е инстинкт, наречи го нюх или кой знае какво! - поклати глава Мишената. - Както искаш го наречи, но... Все нещо не пасва. Някое парче от пъзела не е на точното място...

- И те дразни.

- Дразни ме, скърца като ръждясал механизъм, пращи като старо радио, пищи като надраскана грамофонна плоча...

- Например? - прекъсна го партньорът му.

- Например.... - замисли се Мишената. - Никой от селото не си е признал, че е хранил вълк в пещерата.

- И ти нямаше да си признаеш.

- Прав си. Познавам кралевци - ако някой си признае, ще го изпроводят през девет баири към десетия. Без вода, храна и багаж...

- А биха ли го надупчили с куршуми? - заинтригувано попита Радо.

- Ако го направят, няма да разберем - категорично заяви Донов.

- Не ми се вярва! - отвърна недоверчиво младият полицай.

- Селото е странно, юнако... Държат се един за друг, но не обичат натрапниците... Ако някой стъпи накриво, веднага му показват пътя към полето. -

- Или го закопават в трапа - засмя се Радо. - Това да не е готически роман?

- He съм чел такива - небрежно отвърна комисарят. - Доктор Моренов защо се бави?

- Защото е експерт. Никога не претупва експертизата.

- Знам, че е точен, обаче...

- Какво? - обади се от входа на моргата лекарят.

Той изкачи няколкото стъпала към двора на болницата, но не успя да стъпи на асфалта. Двамата полицаи се надвесиха над него.

- Казвай направо! - изрева Мишената.

- Ако ме пуснете да изляза на светло - отвърна доктор Моренов и избута настрани полицаите.

- Сливи ли имаш в устата, докторе? - извика комисарят.

- Аз не - категорично заяви патологът. - Но пациентът ми...

- Какво? - едновременно се обадиха двамата полицаи.

- Да седнем на пейката - предложи Моренов.

Мишената едва се сдържа да не удари лекаря зад врата и само стисна юмрук. През това време патологът и Радо седнаха, после младият полицай се сети за йерархията, изправи се и посочи с ръка пейката: