Лора Лазар - Веселото гробище

- Много четете - изрече Траян и изкриви глава настрани, за да хвърли поглед по заглавията на книгите.

- Нищо не научих от книгите...

- Как така? - изненада се младият мъж.

- Така... Животът не е в книгите - някак злобно отговори възрастният мъж.

- А имате ли книга за историята на Кралево?

- Имам - гордо отговори Бончо Гладиатора. - Пет тетрадки съм изписал. Ей там са - посочи с ръка към етажерката с книги и прехапа устни. Нали тайната бе вътре?

- Мога ли да ги прочета?

- Само след смъртта ми - промълви старият учител.

- Няма да открадна труда ви - обиди се Траян.

- Няма да посмееш да го направиш! - изрече Бончо Гладиатора и посочи пушката.

- В това село всички ме плашат с пушките си - засмя се младежът. - Не ме е страх от вас!

- Не бъде толкова наперен!

- Няма да спорим - помирително изрече Траян. - Искате ли да ви купя нещо от магазина?

- От магазина ли? - изведнъж живна възрастният мъж.

- Баба каза, че го затварят на обяд.

- Жив и здрав да си! - отвърна Бончо, защото се сети, че няма да има нужда да излиза от дома си. - Ще ми купиш ли хляб?

- За това съм изпратен от баба - засмя се отново момчето.

- Но имам едно условие...

- Кажи - едва изрече старият учител.

- Ще ми разкажете ли за Прокълнатата къща?

- Леля Бенда не ти ли каза? - начумерено попита възрастният мъж.

- Каза ми, че една жена се е обесила там...

- Така е. Тъжна история... - промълви Бончо Гладиатора, а адамовата му ябълка се превърна в топка за пинг-понг, насочвана от ръката на нескопосен играч.

- Ще ми кажете ли повече?

- Побързай за магазина, че скоро ще го затворят! - с даскалски тон нареди Бончо Гладиатора.

- Става - примирително каза Траян, отвори външната врата, но веднага се върна назад. - Дръжте! - и той подхвърли нещо към възрастния мъж.

Бончо Гладиатора се взря с невиждащи очи в петсантиметровото пластмасово зарче, което падна на една педя пред него.

- Кой ви ги подхвърля? - заинтригувано попита Траян. - Отново бе пред прага.

- Селски дивотии! - едва успя да промълви старият учител и подбутна с крак зарчето настрани.

Траян махна с ръка и тръгна с бързи стъпки по улицата. Бончо Гладиатора затвори зад него, поколеба се, но не заключи портата. Влезе в къщата, без да се оглежда, и може би затова не усети човека, който се промъкна след него.

Двамата заредиха пушките.

- Бончо ме тревожи - отбеляза Вампора, като се промъкна през процепа на пещерата.

- От малък си е страхлив - отвърна Балабана, който го следваше. - Сега съвсем е превъртял...

- Ако смъртта те гони, ще те настигне, където и да си - допълни философски кметът.

- Трябва докторът да го види - предложи горският.

- Друг доктор му трябва на него.

- И нашият ще помогне... Ще му изпише успокоителни...

- Да не лудне съвсем?

- Натам е тръгнал.

- Ако стои все сам...

Велизар Вампора и Максим Балабана решиха да започнат от Лудата мечка. Щурата Стела не пожела да дойде с тях. Дори не направи опит за оправдание.

- Дръж фенера нависоко - обади се Вампора.

- Нищо няма да открием.

- Все отнякъде трябва да започнем.

- И ти ли мислиш за фаса? - попита Балабана.

- Фасът е на Коко. Няма две мнения по този въпрос - категорично отсече кметът.

- Какво искаш да кажеш?

- Коко е бил в пещерата и е пушил.

- Преди да умре, нали?

- Да не мислиш, че е вампирясал? - ядоса се Вампора.

- Но тогава трябва да е видял вълка... - досети се Балабана.

- Щеше да ни каже, ако го е видял.

- Ами ако Коко го е хванал? - предположи горският.

- И на мен ми мина тази мисъл - неохотно призна Вампора. - Намерил е вълчето, решил е да го отгледа... После е замислил някоя щуротия, но...

- Катастрофата му е попречила - прекъсна го горският.

- Ама Димо си отиде, нали? - набра кметът.

- Двамата си отидоха - напомни му Балабана.

- Смъртта на Димо ще тежи на съвестта на Коко...

- Откъде да знае, че ще катастрофира? - на свой ред попита горският.

- Не го защитавай! - ядоса се Вампора.

Замълчаха. Въртяха се в кръг из пещерата, но нищо не спираше погледите им. Само металната халка в земята и кафеникавото петно на пода напомняха за скорошните събития.

- Дали някой е идвал оттогава тук? - подхвърли горският.

- Де толкова кураж!

- Не ти ли се струва, че парафинът по земята се е увеличил? - изрече Балабана, наведен към остатъците от парафин по склата.

- Пораснал е от предния път - изсумтя Вампора и излезе от пещерата.

Максим Балабана го последва, изгаси фенера и го прибра в раницата си. Тръгнаха нагоре по склона.