Джон Апдайк - Заека богат

Витрините на „Спрингър Мотърс“ наскоро са измити, Хари гледа втренчено през тях, но няма нито едно петънце да му го каже, че не стои отвън, на освежения от снощния дъжд въздух, на измитата и потънала в локви улица, но въпреки това в зеленината на дървото отвъд шосе 111 зад изоставения вагон прозира умора на опадалите и пожълтелите тук-там листа по върховете на тежките клони, които умират. Трафикът през този делничен ден процъфтява. Картър не спира да говори за някакъв неочакван данък върху огромната печалба на петролните компании, но това няма да стане, Хари е сигурен. Картър е хитър като лисица и се моли често, но явно дарбата му е старата Айзенхауерова дарба да предотвратява случването на нещата, просто малко ежедневно просмукване.

Чарли е с една млада двойка, договаря продажбата на осемцилиндров двутонен буик 73-та, тези добри хорица са прекалено назад в надпреварата, за да знаят, че времената се менят, че бензинът е на свършване и че истинските пари са в чуждите коли, с мотори от шевни машини. Те дори са се облекли официално за случая, жената носи лилав костюм със старомодно къса пола, която разкрива твърдите прасци на кльощавите й криви крака. Те наистина не са оформени като нас; Скийтър казваше, че са последен дизайн. Задникът й е стегнат, а тя жизнерадостно се разтапя пред ослепителния стар буик под щедрото слънце на все още влажния искрящ асфалт. Красива гледка от миналото. Но тя не успява да разсее киселото безпокойство в стомаха на Хари след краткия му сън. Чарли казва нещо, от което и двамата се превиват от смях, и след това потеглят с бричката. Ставрос се връща на бюрото си в един ъгъл на прохладния автосалон и Хари се приближава към него.

— Как беше с Мелани снощи? — опитва се да скрие самодоволството в гласа си.

— Приятно момиче. — Чарли не спира да пише с молива си. — Много умна.

Гласът на Хари се извисява:

— И какво й е толкова умно? Според мен е направо смахната.

— Не е, приятел. Сече й пипето. От онези жени, които виждат нещата толкова ясно, че чак се притесняваш, че никога няма да се отпуснат.

— Искаш да кажеш, че не се е отпуснала с теб.

— Аз и не го очаквах. На моята възраст — кому е нужно?

— Ти си по-млад от мен.

— Но не и по душа. Ти все още се учиш.

Чувства се като ученик в основното училище, когато наоколо витаеше някаква тайна, трепкаше по пътеката между чиновете, подскачаше като топка в междучасията, а той не можеше да я улови, момичетата я пазеха от него, бяха прекалено бързи.

— Спомена ли за Нелсън?

— Доста често.

— Какво мислиш, че става между тях?

— Мисля, че са просто приятелчета.

— Значи вече не мислиш, че няма как да не се чукат?

Чарли се предава, удря по документите и се отблъсква от бюрото.

— По дяволите, не знам как са се организирали тези деца. По наше време, ако не се чукахме с някоя, търсехме друга. При тях може да е различно. Не искат да са убийци като нас. Дори да се чукат, по начина, по който ми говореше за Нелсън, по-скоро за нея това е като гушкане на плюшено мече преди заспиване.

— Значи го приема по този начин, а? Като дете?

— Тя би го нарекла уязвим.

Хари прави предположение:

— Тука нещо липсва. Снощи Дженис правеше намеци.

Ставрос деликатно свива рамене:

— Може да е в Колорадо. Липсващото парче.

— Тя каза ли нещо конкретно?

Ставрос се замисля, преди да отговори, побутва кехлибарените си очила с показалеца си и после опипва с него ръба на носа си:

— Не.

Хари опитва с жалване:

— Не мога да разбера какво иска това момче.

— Иска да се включи в истинския свят. Мисля, че иска да работи тук.

— Знам, че иска да работи тук, но аз не го искам. Кара ме да се чувствам неудобно. С това тъжно изражение не може да продаде и…

— Кока-кола в пустинята Сахара. — Чарли завършва изречението вместо него. — Както и да е, той е внук на Фред Спрингър. Негов engonaki 16 16 На гръцки — внуче. — Б.пр. .

— Да, а и Дженис, и Беси настояват, нали видя оная вечер. Направо ме подлудяват. Тук си имаме чудесна симетрична организация, а и колко коли сме продали през юли?

Ставрос проверява в един документ под лакътя си.

— Двайсет и девет, представяш ли си? Тринайсет употребявани и шестнайсет нови, както и онези селика GT, за десет хилядарки всяка. Мислех, че няма да можем да ги продадем с онези малки спортни модели, които Детройт бълва.

— Затова Нелсън да върви по дяволите. И без това остава само един летен месец. Защо да прецакваме Джейк и Руди само за да намерим място на едно хлапе, което е прекалено разглезено, за да започне работа в магазина? Нямаше дори да си цапа ръцете, щяхме да го назначим в отдел „Части“.