Джон Апдайк - Заека богат

Хвърля разръфаната зелена книжка обратно на Нелсън. Той се протяга да я хване. Хари го пита:

— Как се чувстваш, когато гаджето ти излиза с някой друг?

— Казвал съм ти и преди, татко, тя не ми е гадже, а приятелка. Не може ли човек да си има приятелка от другия пол?

— Може да се пробва. Защо тогава се е съгласила да се премести да живее с теб?

Търпението на сина му се изчерпва, но той решава да продължи да го притиска, няма да научи нищо, ако си мълчи.

— Трябваше да се махне от Колорадо, а аз отивах на изток и й казах, че къщата на баба ми има много свободни стаи. Нали не създава проблеми?

— Не, направо е влязла под кожата на старата Беси. Какво е станало в Колорадо, че е трябвало да се махне оттам?

— Е, нали знаеш, неподходящият тип се навърташе около нея и тя искаше да си подреди мислите.

Дъждът продължава да трополи по прозорците. Заека винаги беше харесвал чувството да си на сухо, когато навън вали. Керемиди по покрива, парчета изпечена глина, не по-дебели от картон, го пазят сух. Неща, които те докосват, и все пак не.

Хари пита деликатно:

— Познаващ ли мъжа, с когото излезе?

— Да, татко, ти също го познаваш.

— Били Фознахт?

— Опитай пак. Сети се за някой по-стар, сети се за някой грък.

— Боже Господи, шегуваш се, този стар пръч?

Нелсън го наблюдава внимателно, с неподвижно озлобление. Не се смее, въпреки че му се предоставя възможност. Обяснява:

— Той й се обади в „Креп Хаус“ и я покани, а тя си каза: „Защо не?“. Тук е доста скучно, признай си. Отидоха само да вечерят, не му е обещавала да си ляга с него. Проблемът на вашето поколение, татко, е, че можете да мислите само в определена насока.

— Чарли Ставрос — изрича Хари, опитвайки се да го осмисли.

Хлапето изглежда в настроение да споделя. Заека се решава да продължи:

— Спомняш ли си, че известно време той се виждаше с майка ти?

— Спомням си. Но май всички останали сте забравили. Изглежда, така ви е доста удобно.

— Времената се менят. Мислиш, че не трябва да ни е удобно?

Нелсън изсумтява, потъвайки в стария диван.

— Не ме е грижа чак толкова. Не е моят живот.

— А беше — казва Хари. — Ти беше тук. Беше ми мъчно за теб, Нелсън, но не знаех какво да направя. Онова бедно момиче Джил…

— Татко…

— Скийтър умрял, знаеш ли? Убили го при престрелка във Филаделфия. Някой ми изпрати изрезка от вестник.

— Мама ми писа. Не се изненадвам. Беше луд.

— Да, но после стана нормален. Знаеш ли, че казваше, че ще умре след десет години. Наистина притежаваше известно…

— Татко, дай да поохладим разговора.

— Добре, нямам нищо против. Става.

Дъжд. Толкова сладък, толкова твърд. В градината малките буци пръст под марулята и изкривените листа на боба, надупчени от колорадския бръмбар, потъмняват, напояват се, листата над тях блещукат, капят, споделяйки тайната на дъжда. Заека свежда поглед към списанието си, след като е изучавал упоритото мрачно лице на Нелсън. Най-добрият вид тостер за четири филийки, чете той, е този, който има отделно устройство за всеки двоен процеп за филийки. Ставрос и Мелани, можете ли да повярвате? Чарли непрекъснато повтаряше, че харесва стила й.

За да се извини, че е отрязал баща си, когато дъждът му навяваше спомени, Нелсън нарушава тишината:

— Всъщност каква е длъжността на Чарли във фирмата?

— Старши представител по продажбите. Отговаря за употребяваните коли, а аз — за новите. Общо взето, това е. На практика се препокриваме. Заедно с Джейк и Руди, естествено.

Иска да напомни на хлапето за Джейк и Руди. Те не са синове на богаташи и добре заработват надницата си.

— Доволен ли си от работата на Чарли?

— Напълно. Познава нещата по-добре от мен. Освен това познава половината окръг.

— Да, но здравето му. Колко енергия мислиш, че му е останала?

Въпросът има някакъв академичен оттенък. Не е питал Нелсън нищо за колежа, може би сега е моментът. С всички тези жени наоколо на сина му е лесно да избегне темата.

— Енергия? Трябва да се пази и да я кара по-внимателно, но си върши работата добре. Днес хората не обичат да ги притискаш, както беше навремето в този бизнес. Мисля, че се доверяват повече на продавачи, които са — как да кажа — по-улегнали. Нямам нищо против стила на Чарли.

Чуди се дали Мелани има. Къде са те сега, в някой ресторант? Представя си лицето й, с блеснал поглед почти като на болна от гуша, и бузите й, които винаги изглеждат като че ли е с руж, порозовели от усилие, още преди да си купи колелото, младото й лице, стегнато и гладко, когато се усмихва и не спира да се усмихва срещу профила на класически мошеник, на Чарли, докато той я сваля. И след това онази работа там долу, дебелия му член с онзи синьо-черен средиземноморски оттенък, и той се пита дали космите й долу са къдрави като косата й; навътре-навън, не може да си представи, че това се случва, докато те си седят тук и слушат дъжда.