Джон Апдайк - Заека богат

Зад себе си чува как Дженис непохватно блъска машината в первазите на дюшемето при всяко движение и му минава мисълта защо ли се стараят толкова, опитват се да не изпаднат в паника, тук, в тази къща, където изобщо не би трябвало да са, толкова далеч от Джоузеф стрийт. Изгубени в пространството. Сигурно така се чувстват душите, когато се събудят в тялото на някое бебе; толкова далеч от Рая — не само уплашени, така че да се разплачат, но и виновни, виновни. Трябва да запълнят тази огромна празнина. Парите, които ще бъдат необходими, за да запълнят тези стаи с мебели, след като доскоро си имаха всичко безплатно. Сам се е разорил. А вноските по ипотеката? 62 400 долара при 13,5 процента прави 2500 само от лихвата. По 700 месечно през следващите двайсет години, глозгащи от основния капитал, докато Хари не стане на шейсет и шест. Какво беше казала Рут за най-малкото? 6/6/66? Странна работа са цифрите — не лъжат, но могат да мамят. Всички тези неща, които вече никога няма да може да прави — да види как Синди се излята върху леопардова кожа като онези курви от „Пентхаус“, и как застава на четири крака пред нея и просто лиже, лиже, лиже.

Снощи Бъди беше толкова пиян, че очилата му със сребърни рамки се бяха замъглили, но той се обърна към него и каза, че осъзнава колко налудничаво е всичко, че знае как хората говорят, че тя е по-висока от него и има три деца, и така нататък, но Валери наистина бе жената за него. „Тя е единствената, Хари.“ Каза го със сълзи на очи. Голямата клюка от „Летящия орел“ беше, че Дорис Кауфман смята да се омъжва повторно за някакъв тип, който Заека бегло познаваше — Дон Еберхарт, който бе забогатял, изкупувайки недвижими имоти в центъра на града, когато никой не ги искаше преди петролната криза. Животът е прекрасен, нали така казват.

В пет часа светлината още се бави зад прозорците, застоява се по ръба на белите первази, докато привършват, по това време на годината дните се удължават. Планетите следват пътя си, независимо от всичко. В прясно полирания коридор в подножието на стълбите той докосва Дженис по брадичката, където плътта й е омекнала, но не отблъскващо, и предлага да подремнат горе, но тя го целува топло и забързано, припряността й убива топлотата на целувката, и му казва:

— О, Хари, предложението е много примамливо, но нямам представа кога ще дойдат, всичко зависи от това дали мама ще полегне следобед, наистина ми изглежда болнава. А и храненето на бебето. Освен това още не съм напазарувала. Не дават ли мача за суперкупата?

— Чак в шест е. Ще се играе на Западния бряг. Има някакъв подгряващ мач от четири и половина, но не си струва. Исках да гледам откритото първенство на „Феликс“ в два и половина, но ти така се беше втурнала да чистиш заради майка си.

— Трябваше да ми кажеш. Щях да си изчистя сама.

Когато тя излиза с мустанга, той се качва горе, защото долу няма къде да се легне. Надява се пак да види катеричката, но животинчето е изчезнало. Винаги бе смятал, че катеричките спят зимен сън, но може би тази зима е прекалено мека. Слага ръцете си на един радиатор, негов, и с гордост и задоволство усеща как излъчва топлина. Ляга върху новото им легло с квакерската покривка, която купиха от Маунт Джъдж, и заспива почти веднага. В съня му двамата с Чарли са изпаднали в беда в агенцията, изключително важни документи с някакви данни са се изгубили, а в изложбената зала, където би трябвало да са новите коли, в бетонния под има само неравни кратери, внимателно боядисани на ивици и звезди. Той се събужда ужасно изплашен. Чул е още една приглушена експлозия. Дженис затваря вратата на долния етаж. Вече е след шест.

— Отидох чак до стадиона, за да намеря отворен минимаркет. Нямаше нищо прясно, естествено, но взех четири замразени китайски вечери, които на картинките върху кутиите изглеждат добре.

— Тези боклуци не са ли фрашкани с химикали? Нали не искаш да отровиш кърмата на Пру?

— И ти купих купища пушена наденица, яйца, сирене и бисквити, така че спри да се оплакваш.

Дрямката, която при първоначалното събуждане бе усетил като удар в лицето с топка мокри дрехи, започва да прониква в костите му и да го разведрява. Тъмнината е изтрила втренчената дълбина на деня; в своите рамки прозорците приличат на черни фотографски плаки. Телма и Нелсън са там, отвън, обикалят, искат да се наместят вътре. Дженис е накупила от минимаркета продукти за трийсетина долара и докато пълни яркия хладилник, вижда, че в един ъгъл има още две бири, които са убягнали на снощните лешояди. Дори му е купила кутия солени фъстъци за 1,29 долара, за да си хапва, докато гледа мача. През първото полувреме отборите се люшкат напред-назад. Иска „Стийлърс“ да паднат, не му харесва какво направиха с „Ийгълс“, във всеки случай не харесва победителите. Подкрепя „Рамс“, както подкрепяше и афганистанските бунтовници срещу съветската военна машина.