Джон Апдайк - Заека богат

— Добре — казва той, — всъщност не съм виждал…

— О, и нещо много тъжно. Мама научила от Грейс Стул, която явно е близка приятелка на лелята на Пеги Фознахт, че докато сме били в отпуск, Пеги отишла при лекаря си за профилактичен преглед и до вечерта вече я били закарали в болница и й ампутирали едната гърда.

— Боже мой! — Гърда, която той бе смукал. Бедната Пеги.

Перната от пръста на Господ. В крайна сметка животът се оказва твърде голям за нас.

— Естествено, казали са й, че всичко са изчистили, но те винаги говорят така.

— Напоследък имаше вид, сякаш се е запътила към някакво нещастие.

— Беше плашеща. Трябва да й се обадя, но няма да е днес.

Дженис се преоблича в гащеризон, за да чисти къщата. Казва, че предишните наематели са я оставили да потъне в мръсотия, но той не бе забелязал нищо, освен списанията. Никога не е била маниачка на тема чистота, където и да са живели по-рано. Невъзпрепятстваната от пердета зимна светлина се отразява в голия под и празните стени, посребрява бельото й и придава на ръцете и раменете й някаква особена жизненост. Те приличат на стрелкащи се риби, преди да изчезнат в една негова стара риза и изяден от молци пуловер. Зад нея е новото им легло, неоправено, още неизползвано за чукане — снощи бяха твърде пияни и изтощени. Всъщност не са се чукали от онази нощ на острова. Той раздразнено я пита какво става с неговия обяд. Тя отговаря:

— О, не си ли намери нещо в хладилника?

— Имаше един портокал. Изядох го на закуска.

— Помня, че купих яйца и нарязана шунка, но предполагам, че Бъди и как й беше името…

— Валери.

— Не мислиш ли, че косата й беше доста откачена? Мислиш ли, че взема наркотици? Сигурно са сложили всичко в онзи омлет, дето си го правиха посред нощ. Това не е ли признак за пристрастеност, този свръх апетит? Сигурна съм, че има малко сирене, Хари. Не можеш ли да изкараш с малко сирене и бисквити, докато изляза да купя нещо за мама по-късно? Не знам какво е отворено тука в неделя. Не мога непрекъснато да тичам до Маунт Джъдж и да харча бензин.

— Така е — съгласява се той и се примирява със сирене и бисквити и една бира „Шлиц“, останала от трите опаковки по шест, които Рони и Телма бяха донесли. Уеб и Синди бяха донесли брендито и шампанското. През целия следобед той помага на Дженис с чистенето, мие прозорците с препарат и забърсва дървенията, докато тя мие подовете, и дори изстъргва мивките в кухнята и банята. Тук имат баня и на долния етаж, но той не знае откъде да купи тоалетна хартия с отпечатани комикси. Дженис е докарала с мустанга машината за полиране на майка си, както и малко паста „Бучър“, и той втрива восъка в дългия бледожълт под на всекидневната във всяка спирала на дървесината, всеки леко изпъкнал пирон и стари следи от токчета в неговата, неговата къща. Докато полира восъка с кръгови движения, в празното му съзнание се щурат няколко натрапчиви мисли — когато човек върши физическа работа, съзнанието му често му играе шеги. Снощи не престана да се чуди дали другите две двойки бяха продължили според уговорката, дали се бяха разменили, Рони и Синди би следвало да го правят за втори път, след като двамата с Дженис си тръгнаха. Те наистина се държаха доста интимно, сякаш четиримата представляваха ядрото на компанията, а Енгстръмови и бедният Бъди, и онази гладна Валери някак са вторият ешелон или представители на Третия свят. Телма бе пила повече от обикновено, бледата й кожа блестеше, напомняйки му за вазелин, въпреки че когато й бе благодарил, че му е изпратила изрезката за гъската, тя го бе зяпнала, а после бе погледнала към Рони и после отново към него, сякаш е ненормален. Предполага, че всичко ще излезе наяве, че рано или късно ще разбере какво се е случило, след като си тръгнаха, хората не могат да пазят тайни. Неприятно му е обаче, като си помисли, че Телма може да позволи на Уеб да направи с нея всичко, което двамата бяха правили, или че Синди би искала отново да го направи с Рони и би повдигнала тежката си гърда с майчинска ръка така, че този приказлив кретен да може да я смуче и после да се хвали. С плешивото си теме Харисън прилича на голямо бебе. Няма смисъл да се пазят тайни, така или иначе всички скоро ще умрем и без това вече сме сред оцеляващите, хлапетата са навсякъде — правят музика, предават новините. След онази среща с Рут се чувства, като че ли са му ампутирали нещо, цял един свят, гледан с периферното зрение, е изтрит. Дженис потропва зад него с машината за полиране, която издава силен вой, а стрелкащите се в ума му мисли му напомнят за някаква статия, която бе чел миналата година във вестника или в „Таймс“ за теорията на професор от Принстън, че в древни времена боговете говорели директно на хората през лявата или може би беше през дясната половина на мозъка. Явно са били като роботи с приемници в главите, през които им казвали какво да правят, и после по някое време, горе-долу по времето на древните гърци или асирийци, системата се развалила, батериите се изтощили и заповедите не се долавяли, въпреки че все още имаме някакви проблясъци и именно затова понякога ходим на църква. С всичките тези негри и педали на ролкови кънки със слушалки на ушите се връщаме на същото положение. Нощем, точно преди да се унесе, чува гласа на мама ясно като шепот от ъгъла на стаята, да казва: „Хаси“ — име, мъртво като момчето, което наричаха така. Може би мъртвите са богове, със сигурност има нещо доброжелателно у тях, освобождават ти място. Това, което човек губи, докато остарява, са свидетелите, онези, които са те наблюдавали от самото начало и са изпитвали загриженост като твои пазители. Мама, татко, старият Спрингър, бебето Беки, добрата стара Джил (може би сънят му беше свързан с онзи път, когато я беше обладал внезапно, само дето нейната коса не беше тъмна. Сънят беше толкова жив. Няма нищо по-хубаво от една нова връзка), Скийтър, господин Абендрот, Франк Байер, съвсем наскоро и Мами Айзенхауер, Линдън Джонсън, Джон Кенеди, Скайлаб, гъската. Майката на Чарли и Пеги Фознахт вече са на път, дъщеря му Анабел Байер, изтрита заедно с целия онзи свят, който наблюдаваш с периферното си зрение, както в „Междузвездни войни“ унищожавала цели планети. Като че ли колкото повече мъртъвци познаваш, има толкова повече живи, които не познаваш. Сълзите на Рут, когато си тръгваше. Може би Бог съществува във Вселената, както солта в океана, за да придава вкус. Така и не можеше да разбере защо хората не могат да пият солена вода, едва ли е по-лошо от това да смесиш кока-кола с картофен чипс.