Джон Апдайк - Заека богат

— Ммм. Карамел. Какво криеш?

— Лукът от обяд.

Тя заравя нос в ревера му:

— Миришеш на дим.

— Мани ме почерпи с пура.

Тя почти не слуша лъжите му, задъхана и възбудена от новините, които носи:

— Хари, Мелани се е обадила на мама от Охайо. Нелсън е с нея. Всичко е наред.

Докато тя обяснява, Заека гледа как устните й се движат, как бретонът й потрепва, как очите й се разширяват и стесняват и как от вълнение пръстите й подръпват наниза от перли, показващ се под реверите на палтото й, но точният смисъл на това, което говори, му се изплъзва, защото се сеща как, когато бе свел лице към това на Рут, в светлината на вратата бе видял един проблясък върху уморената кожа под очите й и му идва идиотската мисъл, че сълзите ни са винаги млади, че солената вода си остава същата, от люлката, както беше казала тя, до гроба.

Малката каменна къща, която купиха за 78 000 долара с намаление от 15 600, е сред четвърт акър обрасла с храсти земя, скрита в една асфалтирана уличка без изход, зад две къщи, които жителите на района наричаха пример за „Пен Парк претенциозност“ — високи имитации на стил Тюдор със заострени фронтони и покриви от червени керемиди и циментови блокчета, които стърчат под причудливи ъгли и нещо като мансарди в неоплантаторски стил от леки, тънки и жълти като лимонада тухли, а от другата страна с редица прозорци стил паладио 30 30 Андреа Паладио (1508–1580) — италиански архитект, чийто стил се базирал на класицизма на древния Рим. — Б.пр. , където Хари предполага, че се намира трапезарията.

Той вече се е разходил да разгледа имота си, търсейки слънчево кътче, където през пролетта да си направи градинка. Мястото зад къщата на мама Спрингър на Джоузеф стрийт се бе оказало твърде сенчесто. Той открива едно ъгълче, което може би ще свърши работа, ако се поизрежат няколко дъбови клона от дърветата на съседа му. Като цяло земята в това буренясало старо предградие е доста сенчеста, моравата му е наполовина покрита с мъх, който в тази мека зима е изсъхнал, но все още стои, още се държи. Хари се натъква и на малко циментово изкуствено езерце за рибки с боядисано в синьо дъно, което е сухо и посипано с борови иглички. Някой навремето е вдълбал осем мидички във влажния цимент на полегатия ръб. Какви ли не неща си купува човек заедно с новата къща. Брави за врати, первази за прозорци, радиатори. Всичко е негово. Ако беше риба, можеше да плува в това езерце, когато дойде пролетта. Опитва се да си представи момента, в който някой — мъж, жена или дете, или и тримата заедно, е закрепил черупките тук, под лятната сянка на дърветата, малко по-ниски от тези, които се издигат над него сега. Слабата зелена светлина пада навсякъде в неговия двор, накъсана от сенките на голите клони. Седейки тук, той усеща просмуканата обич, предавана от купувач на купувач. Къщата е строена през онова десетилетие на финансова депресия, но и на педантичност, през което е роден и Хари. Мек сив пясъчник е донесен от каменоломните далече на север в Даймънд Каунти и издялан и оформен от мъже, които са отделили нужното време, за да го направят като хората. По-късно, след войната, някой от собствениците е разбил стената откъм улицата и е пристроил разширение, обшито със застъпващи се дъски. Боята върху дъските под андерсеновите прозорци на помещението, което сега е кухнята на Дженис, се бели. Хари мислено отбелязва, че трябва да отреже клоните, които опират в къщата, за да намали влагата. Всъщност има няколко дървета, които могат изцяло да бъдат превърнати в дърва за огрев, но докато не се раззеленят през пролетта, не може да бъде сигурен кои от тях ще си отидат. Къщата има две камини — една в голямата дълга всекидневна и друга, свързана със същия димоотвод в малката стаичка отзад, която в мислите на Хари е неговата бърлога. Неговата бърлога.

Двамата с Дженис се преместиха вчера, събота. Пру трябваше да се прибере вкъщи от болницата с бебето и ако тях ги нямаше, ще може да се нанесе в спалнята им на Джоузеф стрийт, със самостоятелна баня, далеч от улицата. Освен това бяха решили, че може би суматохата ще смекчи болката на майката на Дженис от бягството им. Уеб Мъркет и останалите се върнаха от Карибите в четвъртък вечерта, както бе планирано, и в събота сутринта Уеб бе докарал един от камионите на фирмата си за покриви с разгъващи се стълби, привързани от двете страни, и им бе помогнал да се преместят. Рони Харисън бе казал, че трябва да отиде до офиса, за да се заеме с купищата документация, натрупали се по време на отпуска му: в петък вечерта беше работил до полунощ. Но Бъди Ингълфингър дойде заедно с Уеб и на тримата им отне не повече от два часа да преместят имуществото на Енгстръмови. Нямаха кой знае колко мебели, които можеха да нарекат собствени, предимно дрехи и махагоновото бюро на Дженис, както и няколко кашона с кухненско оборудване, спасено, когато предишната къща, която можеха да наричат собствена, беше изгоряла през 1969 година. Оставиха всички неща на Нелсън. Една от лесбийките излезе на верандата си и им помаха за довиждане: явно новините се разпространяват сред съседите дори когато хората не са приятели. Хари винаги се е канел да ги попита как е и защо. Разбира ги, че не харесват мъжете, и той самият не ги харесва особено, но защо да харесваш жените повече, щом си жена? Особено пък жени, които по цял ден удрят с чукове досущ като мъже.