Джон Апдайк - Заека богат

Във вторник вечерта двамата с Дженис бяха купили мебели от „Шехнер“ и бяха поръчали да им доставят в петък нов цветен телевизор „Сони“ (на Заека не му се нрави идеята да вкарва още пари в японските джобове, но от „Консюмър Рипортс“ знае, че точно в тази област качеството им е недостижимо), двойка големи тапицирани сребристорозови кресла с облегалка за врата (винаги е искал кресло с облегалка за врата, мрази да му става течение на врата, много хора са умрели от това) и огромен матрак с пружини в метална рамка, без странична дъска. Това легло тримата с Уеб и Бъди занасят на горния етаж в задната стая, в която част от тавана е скосен, но има място за огледало, ако решат да сложат, на празната стена до вратата на дрешника, а креслата и телевизорът отиват не във всекидневната, която е твърде голяма, за да я обзавеждат още в началото, а в много по-уютната стаичка точно до нея, бърлогата. Винаги е искал да има бърлога, място, където хората трудно да могат да се доберат до него. Това, което особено му харесва в тази малка стая, освен камината и вградените рафтове, където могат да се държат книги и дреболиите, и порцелановите сувенири на мама Спрингър, след като умре, а в шкафовете отдолу — алкохол (дори има място за малък хладилник, когато му дойде времето), са зелено-оранжевият десен на мокета, който му напомня за пискюлите на мажоретките, и малките високи прозорци, чиито капаци се отварят и затварят и са направени от ромбовидни ламаринени плоскости като по картинките в книжките с приказки. Мисли си, че в тази стая би могъл да започне да чете книги вместо само списания и вестници и да изучава по малко история примерно. За да се влезе в бърлогата, трябва да се слезе едно стъпало под нивото на дъсчения под на всекидневната и тази малка разлика в плоскостта му намеква за многото промени и нови навици, които сега е възможно да се появят в живота му като нови клонки, покарали от подкастрено дърво.

Задънената уличка, на която се намира тяхната къща, е пресечка на Франклин Драйв, пощенският им адрес е „Франклин Драйв“ 14, а самата пресечка си няма име. Трябва да я кръстят „Енгстръм Уей“. Уеб беше предложил „Алея Енгстръм“, но на Хари му беше дошло до гуша от алеи от годините, прекарани в Маунт Джъдж, и му стана неприятно от предложението му. Първо ти казва да си продадеш златото прекалено рано, после чука жена ти, а сега унижава къщата ти. Хари никога не е живял на адрес с толкова малък номер — 14, но пощальонът с малкия си джип, боядисан в червено, бяло и синьо, знае коя е къщата им. Вече дори бяха получили поща — рекламни материали, изпратени до ЖИВЕЕЩИТЕ, натрупали се, докато са били на Карибите, а в събота, около един и половина, след като Уеб и Бъди си бяха тръгнали, а Дженис и Хари подреждаха в кухнята лъжици и тигани, които бяха забравили, че притежават, капакът на пощенската кутия издрънча и върху голия под на предния коридор тупнаха картичка и бял илик. Пликът, един от онези дълги обикновени пликове с марка, които се купуват в пощата, нямаше адрес на подателя и бе с клеймо от Брюър. Беше адресиран просто до г-н Хари Енгстръм, със същия наклонен почерк с печатни букви, като на изрезката за Скийтър миналия април. Изрезката в този плик е много малка, а същата уверена ръка, написала адреса, е изписала с учителски почерк с химикалка под горния ръб ОТ ГОЛФ МЕГЪЗИН, ГОДИШЕН ПРЕГЛЕД. Статията гласеше:

Доктор Шърман Томас сготвил собствената си гъска, когато убил една гъска от канадски вид на конгрес на крикет клуба. Съдът отсъдил глоба от 500 долара за постъпката.

Дженис се беше изсмяла пресилено, четейки до него в кънтящия гол коридор, който води през бял свод в дългата всекидневна.

Той я бе погледнал виновно и се бе съгласил с неизречената й мисъл.

— „Телма“.

Беше се изчервила. Само минути по-рано бяха изпълнени със сантиментален възторг към един стар миксмастър, който проработи, след като бе прекарал десет години на тавана на мама Спрингър. Сега тя беше изтърсила:

— Никога няма да ни остави на мира. Никога.

— Телма ли? Разбира се, че ще ни остави, нали такава беше уговорката? Тя беше категорична. Ти не беше ли с Уеб?

— Да, разбира се, но думите не значат нищо за една влюбена жена.

— Кой? Ти в Уеб ли?

— Не, глупчо. Телма. В теб.

— Тя ми каза, че обича Рони, въпреки че не ми е ясно защо.

— Той е насъщният й хляб. Ти си нейният мъж — мечта. Наистина я възбуждаш.

— Звучиш изненадана — казва той обвинително.