Джон Апдайк - Заека богат

— О, не че мен не ме възбуждаш. И аз виждам какво харесва в теб, просто… — Тя се беше извърнала, за да скрие сълзите си. Навсякъде, където се обърне, има плачещи жени. — … просто досаждането. Да знаеш, че тя е изпратила онова другото писмо тогава, да си представиш как ни наблюдава през цялото време, дебнейки сгоден момент… Те са зли хора, Хари. Не искам да ги виждам повече.

— Е, хайде, хайде. — Той я беше прегърнал, в сводестия коридор. Сега му харесва, когато е притеснена и сбърчила нервно чело, дъхът й е горещ и някак накъсан от тревога. В такива моменти я чувства най-близка, като крайъгълния камък на неговото богатство. Навремето, когато изпадаше в подобно състояние, страхът й го заразяваше и той бягаше, но на тази средна възраст му е така ясно, че никога няма да избяга, че може да й се присмее, да се подиграе на твърдоглавата си награда.

— Те са точно като нас. Това беше просто една почивка. В реалния живот са много консервативни.

Дженис беше избухнала:

— Бясна съм, че започва да флиртува толкова скоро. Те никога няма да ни оставят на мира, сега, когато имаме къща. Докато бяхме при мама, поне бяхме защитени.

Това беше вярно — Харисънови и Мъркетови, и Бъди Ингълфингър, и високата му нова приятелка с къдрава коса, която вече носеше вдигната на стегнати плитки, украсени с африкански мъниста като жената в „Десет“, действително дойдоха снощи в първата вечер на Енгстръмови в новата къща. Донесоха бутилки с шампанско и бренди и стояха до два часа, така че неделята имаше горчив и виновен вкус. Хари все още не си е изградил навици в тази къща, без навици и старите мебели на мама Спрингър, които да го предпазват, животът му се разпръсква безцелно във всички посоки и му се струва, че накъдето и да тръгне, със сигурност ще падне.

Другото писмо, което дойде по пощата в неделя, картичката, беше от Нелсън:

Здравейте, мамо и татко,

Пролетният семестър започва на двайсет и осми, така че съм в добра форма. Трябва ми подписан чек за 1087 долара (397 такса обучение, 90 обща такса, 600 допълнителна такса за студенти извън Охайо) плюс дневни пари. 2000–2500 долара би трябвало да стигнат. Ще звънна, когато имам телефон. Мелани ви поздравява.

От другата страна на картичката имаше модерна тухлена сграда с някакви големи облицовани плочки върху покрива, подобни на отдушници на климатична инсталация, с табели като АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ, КЕЙН. Хари бе попитал: „А Пру? Хлапето стана баща, а май не знае“.

— Знае, просто не може да направи всичко наведнъж. Казал е на Пру по телефона, че ще дойде веднага щом се регистрира, за да види бебето и да върне колата, която взе. Въпреки че бихме могли да му я оставим да я ползва засега, Хари.

— Това си е моята корола!

— Той прави това, което ти искаше да направи — връща се в колежа. Пру го разбира.

— Разбира, че се е свързала с безнадежден некадърник — беше казал Хари, но не вложи чувства в изказването си. За момента хлапето не представляваше заплаха за него. Хари бе господарят на замъка.

Днес е неделята, в която се провежда състезанието за купата. Дженис се опитва да го вдигне за църква, ще води майка си, но има твърде тежък махмурлук и иска да се върне обратно в утробата на съня, който сънуваше, съня, в който участваше някакво момиче, млада жена, която никога преди не беше виждал. Жената е с тъмна коса, запознали са се на някакъв купон и са заедно в малка баня. Не си говорят, но между тях има близост, сякаш току-що са правили секс или всеки момент ще правят секс, сексът е нещо сигурно и много непринудено, но не се случва точно в този момент. Подът, съставен от множество малки квадратни плочки, е някак под ъгъл под тях, ограниченото пространство на банята ги притиска като малката купичка около пламъка на постоянно горящата запалка за пури в стария цигарен магазин в центъра. Щастието от нова връзка. Той иска то да продължава, да трае, но вече е буден и не може да потъне обратно. Тази спалня с яркия скосен таван е странна. Трябва скоро да си купят пердета. Ще се справи ли Дженис? Бедната непохватна женичка, никога не й се е налагало да върши кой знае какво. Той си приготвя закуска от единствения портокал в почти празния хладилник и от малкото солени ядки, останали от снощното празненство, и чаша разтворимо кафе с топла вода направо от крана. В тази къща, също като в Уебовата, кранчетата са с една ръчка, с формата на тънък пенис, ужилен от пчела на връхчето. Хладилникът бе включен и едно от нещата, които му повлияха при покупката, бе, че има автоматична машинка за лед, която произвежда кубчета с формата на полумесец с цели кофи. Въпреки че старият миксмастър работи, той не е забравил обещанието си да купи на Дженис кухненски робот „Кузинарт“. Може би й е трудно да сложи храна на масата заради старомодната кухня на мама Спрингър. Той уморено броди из къщата, радвайки се на чугунените радиатори, месинговите резета на прозорците, стилните малки осмоъгълни плочки в банята и вратите с дръжки с формата на топки и с ключалка. Тези незначителни елементи на купеното от него ярко изпъкват поради липсата на друго обзавеждане и скоро ще станат невзрачни с шумния ход на дните. Сега са голи и девствени.