Джон Апдайк - Заека богат

— Добре ли си?

— Толкова, колкото и ти — отвръща тя, но не се показва.

На излизане Хари натъпква в устата си един кроасан без масло и гълта на няколко парещи глътки кафета. От оранжевите и жълтите цветя, които приличат на хартиени до вратата, го заболява главата. Уеб и Рони го чакат там, където зелените циментови пътечки се срещат. И тримата са в добро настроение, и докато напредват с играта, непрекъснато се шегуват, но почти не се поглеждат. Когато се връщат от игрището около един часа, Дженис седи до басейна с олимпийски размери, облечена в същия бледокремав костюм, с който беше в самолета на път за насам. Ленът ужасно се мачка.

— Хари, мама се обади. Трябва да се връщаме.

— Шегуваш се. Защо? — Скапан е и си бе представял дълга следобедна дрямка, за да бъде във форма за вечерта. Освен това кожичката му е изранена от снощните упражнения и всеки път, когато замахваше, я бе остъргвал леко, мислейки си за Синди, надявайки се във влагалището й да няма голямо търкане. Играта му, изпъстрена с ярки образи от долните части на Телма, и неприятното осъзнаване, че двамата му партньори с деловия си вид са също така мълчаливо натоварени със своите умствени образи, бе изненадващо добра. В ударите му сякаш липсваше всякакво несъвършенство, докато умората не го застигна на петнайсетата дупка с три последователни топки, изстреляни като че ли в идентична дъга в пространството на загубените топки, покрито с кактуси и шубраци.

— Какво е станало? Да не би бебето?

— Не — казва Дженис и по лекотата, с която се разплаква, той разбира, че е плакала с прекъсвания през цялата сутрин.

— Нелсън. Избягал е.

— Така ли? Чакай да седна. — Хари казва на чернокожия сервитьор, който се приближава към стъклената им масичка под чадъра с ресни: — Пина колада, Джеф. Я по-добре две. Дженис? — Тя втренчено кима, въпреки че пред нея вече има една празна чаша. Хари оглежда лицата на приятелите им: — Джеф, май трябва да донесеш шест — вече е започнал да се ориентира в обстановката. Останалите хора, насядали около басейна, изглеждат бледи, току-що слезли от самолета. Синди тъкмо е излязла от басейна, раменете й са синьо-черни, дъното на банския й с формата на бебешка пелена е прилепнало към тялото й. Тя придърпва плата, за да прикрие бледата ивица кожа отгоре и отдолу. Става все по-дебела, с всеки изминал ден. По-добре да побърза, казва си, но вече е твърде късно. Лицето й е сериозно, когато се обръща, извивайки се толкова силно, за да избърше гърба си, че едната й гърда за малко да изскочи от триъгълната препаска. Двете с Телма вече са чули разказа на Дженис. Телма седи до масата с халата до глезените, който бе купила от тук заедно с широкополата сламена шапка, в същия пепеляворозов цвят като носа й. Големите кафяви слънчеви очила, оцветени по-тъмно в горната си част, които си беше донесла от къщи, й придават безизразен вид. Коляното му случайно докосва нейното. Тя незабавно го отдръпва.

Дженис му разказва през сълзи:

— Двамата с Пру се скарали в събота вечер. Той искал да отиде на купон в Брюър с онзи Слим, а Пру казала, че е в прекалено напреднала бременност, за да се изправи пак пред онези стълби, и той отишъл сам. — Тя преглъща. — И не се върнал.

Гласът й е прегракнал от преглъщане на солените сълзи. Уеб и Рони придърпват столовете си към тяхната маса под тясната сянка със стържене, което Хари болезнено усеща в главата си. Когато Джеф донася питиетата им, Дженис прави пауза в ужасния си разказ и Рони уговаря менюто им за обяд. Подобно на жена си и той е със слънчеви очила. Уеб не носи такива неща, разчита на буйните си вежди и на бръчките около суровите си очи, които е втренчил в Дженис като някакъв окуражаващ баща мухльо.

Страните й са мокри от сълзите на нещастието и Хари изпитва обич към нея заради грозотата й.

— Казах ти, че хлапето е плъх. — Чувства се отмъстен. И донякъде облекчен.

— Не се е върнал — Дженис почти изплаква, гледайки само в него, не в Уеб, с онова объркано изражение, което толкова добре помни от най-ранните им дни, преди да стане такава нахакана. — Но мама не искала да ни притеснява по време на почивката ни, а П-пру просто мислела, че иска да изпусне малко пара и се преструвала, че не се притеснява. Но в неделя, след като ходили на църква с мама, тя се обадила на онзи Слим и се оказало, че Нелсън изобщо не е ходил там.

— С кола ли е тръгнал?

— С королата ти.

— О, боже!

— За мен само бъркани яйца — казва Рони на сервитьорката, която е дошла. — Разбирате ли? Да не са много препържени.