Джон Апдайк - Заека богат

— Бебето се роди снощи, момиченце, три килограма и отгоре. Не можах да мигна, след като я закарах в болницата, и после чаках лекарят да се обади — гласът й трепери обвинително.

От музикалната уредба на летището заедно с думите й се носи някаква мелодия, свирена от много синхронизирани цигулки с такъв тържествен ритъм, че Хари и Дженис се принуждават да потиснат усмивките си, без да смеят да пристъпят по-наблизо в тълпата и суматохата. Старата дама по детски се е съсредоточила върху посланието, което иска да предаде.

— И след това по целия път от Търнпайк камионите непрекъснато ми свиркаха, надуваха онези огромни клаксони за мъгла, които имат. Като че ли можех да отида някъде, не мога да карам крайслера извън шосето — казва Беси. — А след Коншохокен по магистралата е цяло чудо, че не ме убиха. Никога не съм виждала такова движение, макар да мислех, че по обяд ще намалее, а и нали ги знаете знаците, изобщо не са ясни дори да си с добро зрение. По целия път край реката се молех на Фред и най-искрено вярвам, че именно той ме докара дотук, сама не бих могла да се справя.

И поведението й явно подсказва, че никога повече няма да опита подобно нещо. Дженис и Хари я заварват на крайната спирка на последното голямо усилие в живота й. Оттук нататък тя е в ръцете им.

Въпреки това мама Спрингър не е чак толкова потресена от събитията, тъй като е проявила съобразителността да се обади на Чарли Ставрос и да го убеди да се върне във фирмата. Здравето на майка му се бе влошило през декември, цялата й лява половина беше безчувствена, така че се страхувала да ходи дори с бастун, а и както Чарли бе предсказал, братовчедка му Глория се бе върнала в Нористаун при съпруга си, макар че Чарли не им даваше повече от година заедно, така че и той е доста притеснен. Този път Хари е този, който се връща с тен. Той толкова се радва, че Чарли отново е в „Спрингър Мотърс“, че когато се ръкува с него, хваща ръката му и с двете си ръце. Гъркът обаче не изглежда особено добре. Пътуванията до Флорида са били само декоративен пласт боя. Изглежда блед. Струва ти се, че ако убодеш кожата му, ще прокърви в сиво. Стои прегърбен, пазейки гърдите си, като че ли цял живот е пушил по три кутии на ден, независимо че Чарли като повечето средиземноморски типове всъщност никога не е имал саморазрушителните навици, които се наблюдават у северноевропейците и негрите. Хари не би се ръкувал с него толкова сърдечно, но откакто изчука Телма, се чувства по-свободен, отново влюбен в живота.

— Старият масторас 28 28 От гръцки — „майстор“. — Б.пр. . Изглеждаш чудесно — енергично лъже той Чарли.

— Бил съм и по-добре — казва му той. — Слава богу, че досега зимата не е била сериозна.

Хари вижда през плътното стъкло на прозореца един безснежен, гол пейзаж, прахта на всички сезони се върти и носи, смесена с хартиените отпадъци от вагон-ресторанта, издухани от другата страна на шосе 111. Окачили са друг плакат — ЕПОХАТА НА КОРОЛА. ТОЙОТА = ПЪЛНА ИКОНОМИЯ.

— Дяволски потискащо е да гледам как мама е тръгнала право надолу. Става от леглото само колкото да отиде до тоалетната и постоянно ми повтаря, че трябва да се оженя.

— Добър съвет може би.

— Ами аз направих малка крачка в тази посока спрямо Глория и може би това я уплаши така, че да се върне при мъжа си, при онзи тип. Такъв нещастник е. Тя ще се върне.

— Не ти ли беше братовчедка?

— Още по-добре. Дребничка. Около метър и шейсет, малко тежка в багажното отделение, недостатъчно класна за теб, шефе. Но пък много сладка. Трябва да я видиш как танцува. Не бях ходил на тези съботни вечери на гръцкото общество от години, но тя ме убеди да отида. Страхотно бе да я гледам как се поти.

— Казваш, че ще се върне.

— Да, ама не заради мен. Изпуснах го този влак. — И той добавя: — Изпуснах много влакове.

— Кой ли не е.

Чарли завърта една клечка за зъби в средата на долната си устна. На Хари не му се ще да се вглежда в него. Превърнал се е в един от онези брюърски старчоци, които влизат в магазините за пури, за да заложат по някоя десетачка на тото, и висят покрай рафтовете със списания в очакване да заговорят някого.

— Ти успя да хванеш няколко — осмелява се да каже той на Хари.

— Не, слушай, Чарли, в ужасно положение съм. Изчезнало хлапе и нова къща без мебели в нея.

И все пак тези факти, примери за празнота и нови възможности, по-скоро го вълнуват и радват, отколкото да го тревожат.

— Хлапето ще се появи — казва Чарли, — просто изпуска пара.