Джон Апдайк - Заека богат

— Иди на лекар — предлага той.

— Непрекъснато ходя по лекари. Те са безполезни. Умирам, знаеш, нали?

— Умираш?

— Е, може би се изразявам твърде драматично. Никой не знае колко време ще отнеме. Едно от нещата, които категорично не трябва да правя, е да се излагам на слънце. Луда бях да дойда тук. Рони се опита да ме разубеди.

— Защо дойде?

— Познай! Ще ти кажа, Хари, полудяла съм. Трябваше да те прогоня от съзнанието си.

Струва му се, че тя пак ще изхлипа с онази отвращаваща скръб, но тя вдига глава, за да погледне члена му. От всичките тези приказки за смърт той е почти омекнал.

— Онази язва на кожата ли? — пита той.

— Мммм — промърморва Телма. — Ето, виждаш ли обрива. — Тя отмята назад косата от двете си страни: — Красота, нали? Това е резултатът от глупостта ми в петък. Просто толкова силно исках да съм като вас останалите. В неделя беше ужасно. Ставите те болят, вътрешностите ти не функционират. Рони предложи да ме заведе вкъщи за кортизонова инжекция.

— Той е много мил с теб.

— Той ме обича.

Членът му отново се е втвърдил и тя се навежда над него.

— Телма — до тази нощ не е използвал името й, — нека да направя нещо за теб. Искам да кажа, равни права и така нататък.

— Не искам да се завираш във всичката тази кръв.

— Нека тогава да посмуча тези сладки неща. — Зърната й не са на бучици като на Дженис, а съвършени като палчетата на бебе. Тъй като сега той доставя удоволствието, се чувства в правото си да се пресегне и да загаси лампата над леглото. В тъмното обривите й изчезват и той вижда усмивката й, докато се наглася, за да бъде обслужена. Тя сяда с кръстосани крака, както Синди на лодката — жените са по-гъвкави — и поставя в скута си една възглавница за главата му. Вкарва пръста си в устата му и си играе със зърното си и с езика му едновременно. През нея преминава тръпка като радио, което не е изключено докрай. Ръцете му намират задника й и топлите й гънки. Кожата на Телма сякаш има стъклена структура, докато на пипане Дженис е като много, много фина шкурка. Гален от ноктите на ръцете й, членът му отново се е изправил.

— Хари — гласът й се прилепва до ухото му. — Искам да направя нещо за теб, така че да не ме забравиш. Нещо, което никога не си правил с никоя друга. Предполагам, че и други са те смукали?

Той кима утвърдително, с което подръпва кожата на гърдите й.

— Колко жени си чукал в задника?

Той оставя зърното й да се изплъзне от устата му:

— Нито една. Никога.

— А двамата с Дженис?

— О, Боже, не! Никога не ни е хрумвало.

— Хари. Нали не се шегуваш с мен.

Колко мило прозвучава нейното старомодно „шегуваш се“. Заради всичките тези разговори с третокласници.

— Не, честна дума. Мислех, че само обратните… А ти и Рони?

— Непрекъснато. Е, много често. Той го обожава.

— А ти?

— Има си своето очарование.

— Не боли ли? Искам да кажа, той е огромен.

— В началото. Ползва се вазелин. Сега ще взема нашия.

— Телма, чакай, ще се справя ли?

Тя се засмива:

— Ще се справиш.

Измъква се към банята, а докато я няма, той става огромен. Тя се връща и обилно го намазва с ледено експертно докосване. Хари потръпва. Телма ляга до него, обърната с гръб, свива се напред, сякаш ще я изстрелват от оръдие, и се пресяга назад, за да го насочва.

— Лекичко.

В началото сякаш няма да влезе, но изведнъж се плъзга. Медицинската миризма на размазания вазелин стига до ноздрите му. Притискането в основата е плътно, но отвъд него, там, където влагалището е кадифено меко и нежно, няма никакво усещане — празнина, чиста черна кутия, хранилище на съвършено нищо. Той е в тази празнота, отвъд тесния пръстен от мускули. Пита:

— Може ли да свърша?

— Моля те. — Гласът й звучи глухо. Гръбнакът и лопатките й са изпънати.

Трябват му само няколко движения, докато търка скалпа й с едната ръка и е приклещил ханша й с другата. Къде ли ще отиде спермата му? Никъде, просто ще се смеси с лайната й. Със сладките лайна на сладката Телма. Те лежат безмълвни и неподвижни един до друг, докато членът му бавно се смалява и той го изтегля.

— Добре — казва той. — Това няма да го забравя.

— Обещаваш ли?

— Притеснявам се какво усещаш?

— Кара ме да се чувствам изпълнена с теб. Кара ме да се чувствам изчукана в задника. От прекрасния Хари Енгстръм.

— Телма — признава си той, — не мога да повярвам, че толкова ме харесваш. Какво съм направил, та да го заслужа?

— Просто съществуваш. Просто разпръскваш светлината си. Никога ли не си забелязвал на купони или в клуба, че винаги съм до теб?