Джон Апдайк - Заека богат

Пениси. Възможно ли беше? Десертите и кафето им пристигат и те изоставят тази деликатна тема. Оживени от храната и разговора, в крайна сметка всички решават да седнат с по едно питие и да погледат малко танците под звездите, които тази нощ изглеждат на Хари като бижута по циферблата на часовник, който се движи влудяващо бавно, отмервайки минутите, докато пропадне в Синди, като че ли някоя звезда ще падне и изсъска в този басейн с олимпийски размери. Веднъж като дете, докато беше на някакво поле, някой му каза — сигурно е била майка му, въпреки че не си спомня гласа й, че ако гледаш нощното небе и преброиш до сто, ще видиш падаща звезда, толкова често явление са. Но въпреки че сега се накланя назад, оставил стингъра си върху стъклената масичка, загърбил утешителния съучастнически шепот на приятелите си, докато вратът му не започва да го боли, всички звезди над него висят неподвижно по местата си.

Уеб Мъркет провлечено казва със строгия си глас:

— Е, деца, като най-стария от компанията предявявам правото да заявя, че съм уморен и искам да си лягам.

И точно когато Хари извръща очи от небето, забелязва ярко и кратко като драсната клечка кибрит една падаща звезда, потопена в мастиления океан. Жените стават и оправят полите си, маримбите след няколко пърхащи затихващи звуци се извисяват в мелодията на „Да влязат клоуните“. Това жалко звънтене заглъхва зад тях, докато се придвижват покрай басейна и бара, където мършавият алкохолизиран управител се опитва да се свърже по телефона с Ню Йорк, по алеята с бордюри от боядисани в бяло корали и надолу по сенчестите асфалтови пътечки между храстите със заспали цветове. Шумоленето на палмите над тях се засилва със заглъхващите звуци на музиката. Плясъкът на разбиващите се вълни се приближава. На осветеното от луната място, където пътечката се разделя на три, те нервно си пожелават лека нощ, но никой не се помръдва; ръката на една жена нежно се протяга и хваща китката на мъж, който не е съпругът й. Останалите я последват, никой не поглежда към другия — едно безмълвно подръпване със сведени погледи, целящо да раздели партньорите и да ги поведе по съответната пътечка до бунгалото на всяка жена. Хари чува кикотенето на Синди в далечината, защото не нейната ръка го тегли с такава нежна решителност, а тази на Телма.

Тя почувства, че той отстъпва и мълчаливо го хвана по-здраво. На плажа той вижда, че някаква компания е донесла ветроупорен фенер с техните напитки; фенерът и цигарите им светят червено в сенките, докато морето зад тях се е ширнало бледо като мляко зад черния силует на голяма платноходка, закотвена в залива под лунния сърп, наклонен над гърба му. Телма пуска ръката му, за да извади от чантичката си ключа от бунгалото.

— Утре през нощта ще имаш Синди — прошепва тя. — Ние говорихме за това.

— Добре, чудесно — казва той неуверено, надявайки се, че не е прозвучало обидно. Това означава, мисли той, че Синди е пожелала това прасе Рони, а Дженис е получила Уеб.

Беше решил, че на Дженис ще й се падне Рони, и направо я съжаляваше; ако се съди по вида му, Рони всеки момент щеше да заспи и Уеб и Телма ще се паднат заедно, нали и двамата бяха жилести и с жълтеникав тен. Телма затваря вратата на бунгалото зад тях и запалва сламената лампа с форма на кълбо над леглото. Той я пита:

— Е, мъжете за тази вечер първи избор ли са ви, дами, или просто разчиствате втория вариант от пътя?

— Не бъди толкова напорист, Хари. Това би трябвало да е изпълнено с обич и уважение, нали чу Уеб. Всички сме абсолютно съгласни, че нищо от това няма да се повтори в Брюър. Всички тези изпълнения ще си останат тук, дори това да ни убие.

Тя стои в средата на сламената рогозка, бледа жена със слабо лице, която почти не познава. Не само носът й е изгорял от слънцето, под очите й също има розови петна и лицето й изглежда сякаш върху него е кацнала пеперуда. Хари решава, че би трябвало да я целуне, но щом пристъпва към нея, тя твърдо продължава:

— Ще ти кажа обаче едно нещо, Хари Енгстръм. За мен ти си първият избор.

— Така ли?

— Разбира се, аз те обожавам. Обожавам те.

— Мен?

— Не си ли го разбрал?

Той не иска да си признае, че не го е разбрал, и продължава глуповато да стои.

— По дяволите — казва Телма, — а Дженис усети. Защо иначе мислиш не бяхме поканени на сватбата на Нелсън?

Тя се обръща с гръб и започва да сваля обиците си пред огледалото, което е обрамчено с преплетени ленти бамбук, точно като това в бунгалото на Хари и Дженис. Батикът, който виси на стената тук, изобразява тропически залез с една палма на преден план вместо негърката с плодовете, която е изрисувана на тяхната картина. Производителят обаче е един и същ. Куфарите са на семейство Харисън, както и дрехите, които висят на боядисаната тръба, която служи за закачалка. Телма пита: