Джон Апдайк - Заека богат

С шум, който го стряска като трус от земетресение, Телма излиза от банята. Държи бельото си пред гърдите, а после с гръб към него слага бикините в мръсната купчина, която Харисънови държат до бюрото, зад сламеното кошче за отпадъци, а сутиенът, който явно е достатъчно чист, сгъва и прибира в чекмеджето. За втори път по време на това пътуване, мисли той сънливо, вижда задника й. Когато се обръща, тялото й закрива лампата на бюрото и сякаш привлича сенките към себе си. Тя пристъпва плахо, все едно гази във вода. Гърдите й се полюшват, когато се навежда да запали лампата, която той беше изгасил. Сяда на ръба на леглото. Членът му е още мек. Тя го хваща с ръка:

— Не си обрязан.

— Не, явно в онзи ден в болницата не са извършвали тази процедура. Или пък майка ми е имала някаква теория. Не знам. Никога не съм питал. Съжалявам.

— Прекрасен е. Като малка шапчица. — Седнала на ръба на леглото, по-гъвкава гола, отколкото си спомня да е била някога с дрехи, Телма се навежда и поема члена му с устата си. На светлината на лампата тялото й представлява странна смесица от лек тен, белещи се розови участъци и естествения, жълтеникав оттенък на кожата й. Коремът й се нагъва на плоски ивици, като купчина вестници, а по горната част на ръката й, докато държи основата на члена му с два пръста, се вижда неясна плетеница от сини вени. Но дъхът й е топъл и влажен и като гледа как на светлината на лампата няколко бели косъмчета се вият като изгорени сред убито кафявата й коса, на Хари му се иска да се пресегне и да погали главата й или да докосне ритмично движещата се вдлъбнатина на челюстта й. Но се страхува да не прекъсне усещанията, които тя предизвиква у него. Тя вдига бързо ръка да отметне кичур коса, сякаш за да му даде възможност да вижда по-добре.

Той промърморва:

— Прекрасно.

Става все по-дебел и по-дълъг, но тя продължава всеки път да натиска устните си надолу до пръстите, които са обвили основата му. Тя разтваря крака, за да й е по-удобно, изпъвайки единия през ръба на леглото и той вижда как от окосмения й триъгълник, който е по-фин и червеникав, отколкото изобщо би му хрумнало, се показва късо бяло възелче. За разлика от тази на Дженис и от представата му за Синди, вулвата на Телма не е плътна, тя е като прозрачен мъх върху лилаво-червени срамни устни, от които бялото езиче на конеца се подава и я прави да изглежда толкова самотна и беззащитна, че Хари е в състояние да се разплаче. Тя също е на ръба на сълзите, вероятно от усилието да не се задави. Отдръпва се и се взира във втренченото око на главата на члена му, която се е подула и освободила от кожичката си. Тя я издърпва нагоре и шеговито — напевно казва:

— Такова сериозно малко личице.

Тя го целува лекичко, веднъж, два пъти, докосвайки го с език, след това отново започва да се движи нагоре-надолу, докато не започва да му се струва, че трябва да си поеме въздух.

— Господи — въздиша тя. — От толкова отдавна искам да направя това. Изпразни се. Изпразни се, Хари. Изпразни се в устата ми. Изпразни се в устата ми и по цялото ми лице.

Докато изрича това, гласът й звучи дрезгаво и налудничаво, и през цялото време Телма не спира да гледа малката му цепка, където сега се е появила една мътна сълза. Тя я облизва.

— Наистина ли — пита той плахо — ме харесваш от известно време?

— От години — казва тя, — от години. А ти така и не си забелязал. Лайно такова. Вечно под чехъла на Дженис и точещ лиги по глупавата Синди. Е, нали знаеш къде е Синди в момента. Съпругът ми я чука. Той не искаше, каза, че предпочита да си легне с мен. — Тя изсумтява с някакво тежко чувство на отвращение от самата себе си и отново се гмурка надолу с уста. В тръпнещия прилив на усещания, притиснат към отвора на гърлото й, той се чуди дали е редно да приеме поканата й.

— Чакай — казва Хари, — не искаш ли първо да направя нещо за теб? Ако свърша, всичко приключва.

— Ако свършиш, после ще свършиш пак.

— Не и на моята възраст. Няма да стане.

— Твоята възраст. Вечно говорите за възрастта си. — Телма опира лице в корема му и вдига поглед към него, за първи път игриво, очите й смущаващо гледат право в неговите. Никога преди това не бе забелязвал цвета им — онзи неопределен цвят, наричан лешников, но на силната светлина над главите им, блеснали от всичкото това поемане, очите й са избледнели и добили някаква животинска прозрачност.

— Твърде съм развълнувана — казва му. — Така или иначе, Хари, в момента съм в мензис, а те са наистина обилни през месец. Страх ме е да ида да разбера защо. През другите месеци имам ужасни спазми и почти никакво течение.