Джон Апдайк - Заека богат

— Ами, всъщност не. Няма толкова много място до мен. Искам да кажа, че винаги ви виждаме двамата с Рони…

— Дженис и Синди забелязаха. Знаеха, че ти си този, когото искам.

— Ъъ, не че искам, така де, да се възползвам от ситуацията, но какво точно те привлича в мен?

— О, скъпи, всичко. Високият ти ръст и начинът, по който се движиш, сякаш още си кльощав двайсет и пет годишен младеж. Как никога никъде не сядаш, без да се увериш, че има изход. Леката усмивка, като на момченце на някакъв купон, което всеки момент ще бъде спипано от големите хулигани. Ти толкова вярваш на хората, на Уеб. Приемаш всяка негова дума безрезервно, дори когато никой друг не му обръща внимание, а Дженис — толкова се гордееш с нея, че направо е жалко. Та тя нищичко не умее. Даже тенисът й. Дорис Кауфман ни разправяше, наистина…

— Е, приятно ми е да гледам, че се забавлява с нещо. Животът й е бил доста гаден.

— Ето, виждаш ли? Ти си ужасно щедър. Толкова си благодарен, че си някъде, смяташ, че този второкласен клуб и онази ужасна къща на Синди са самият рай. Прекрасно е. Толкова си доволен, че си жив.

— Ами, да. Тоест, като се има предвид алтернативата…

— Това ме убива. Толкова те обичам заради това. И ръцете ти, винаги съм обичала ръцете ти. — Седнала изправена на ръба на леглото, тя повдига отпуснатата му ръка и целува големите бели полумесеци на всеки нокът. — А сега и пениса ти, с малката му шапчица. О, Хари, не ме интересува дали това ще ме убие, това, че дойдох тук. Тази нощ си струва.

Онази празнина, вътре в нея. Не може да откъсне мисълта си от това, което е открил, онова нищо, видяно единствено от единичното му око. Сред сенките, докато влажната синкава лунна светлина и шумоленето на палмите се процежда през щорите край леглото, той й се доверява, сякаш реди молитва, говори й за себе си, както не е говорил на никой друг: за Нелсън и неприязънта, която изпитва към момчето, и неприязънта, която то изпитва към него. И за дъщеря си, за дъщерята, която вярва, че има, пораснала, без да знае за него. Осмелява се да се довери на Телма, защото тя му е позволила да я изчука отзад като доказателство за любовта си, заради усещането за чудото, че е самият себе си, а не някой друг и заради старото си чувство, което сега избледнява поради липсата на енергия, че съществува нещо, което иска да бъде открито от него, че е тук на Земята с някаква задача.

— Колко е прекрасно, че мислиш така — казва Телма. — Това те прави… — трудно й е да намери подходящата дума — силен и тъжен.

Тя му дава съвети за някои от нещата. Смята, че трябва да издири Рут и да я попита без заобикалки дали това е неговата дъщеря. И ако е така, дали би могъл да помогне някак. По въпроса за Нелсън тя смята, че е възможно проблемът на детето да е продължение на този на Хари; ако той самият не се чувстваше виновен за смъртта на Джил и преди това за тази на Ребека, не би се чувствал толкова застрашен от Нелсън и би бил по-мил и дружелюбен към него.

— Имай предвид — казва тя, — че той е един млад мъж, какъвто и ти си бил някога, който търси своя път.

— Но той не е като мен — протестира Хари, най-после попаднал на личност, която би могла да разбере пълния ужас на тази истина, огромното разпадане. — Той е проклет малък Спрингър до мозъка на костите си.

Телма мисли, че прилича на Хари повече, отколкото той осъзнава. Ами това, че иска да научи делтапланеризъм — нима не разпознава себе си в това? И онази история с двете момичета едновременно? Не е ли възможно той донякъде да завижда на Нелсън?

— Но аз никога не съм искал да чукам Мелани — признава той. — Нито пък Пру кой знае колко. И двете все едно не са от този свят.

— Разбира се — заключава Телма, — че не би трябвало да искаш да ги чукаш. Та те са ти дъщери. Нито пък Синди. Би трябвало да искаш да чукаш мен. Аз съм от твоето поколение, Хари, аз те разбирам. За онези момичета ти си просто една куха купчина от години и пари.

Постепенно в разговора те се отклоняват от събитията в неговия живот и тя описва брака си с Рони, неговата неувереност и тревога, скрити под самохвалството му, което тя знае, че дразни Хари.

— Никога не е бил звезда като теб, никога не е притежавал това, дори и за миг.

Запознала се с него доста след двайсетте, когато се чудела дали няма да си умре като учителка стара мома. И тъй като била на възраст и с известен опит с мъжете, и с определена дарба да се отпуска, нещата, които му хрумвали, я забавлявали. Веднъж се изпразнил в бърканите яйца за закуска по време на медения им месец и двамата изяли изпържената му сперма заедно с останалото. Ако успееш да приемеш тази страна от характера му, Рони бил невероятно лоялен и дори може да се каже покорен. Не се интересувал от други жени, знаела го със сигурност, което било доста странно, като се има предвид природата на мъжете. Бил идеалният баща. Когато бил на по-нисък пост в „Шуикил Мючуъл“, отслабнал с десет килограма и от тревога стоял буден по цели нощи. Едва през последните години си възстановил теглото. Когато за пръв път й поставили диагнозата язва, той донякъде го приел по-тежко от самата нея.