— Имаш ли нещо против да използваш четката за зъби на Рони? Аз ще се позабавя в банята, така че най-добре ти да влезеш първи.
В банята Хари забелязва, че Рони използва крем за бръснене „Жилет Пенест“ от флакон под налягане, от онези, дето изяждат озона, така че децата ни да се изпържат от слънцето. И от онези нови бръсначи с тънкото острие, което по телевизионните реклами плъзват и прибират с едно изщракване. Той не вижда смисъла, това са просто боклуци, затова още използва една ръждясала стара самобръсначка с две ножчета, която си беше купил за 11,99 долара преди около седем години, и нанася пяната с една стара четка с изкуствен косъм. Беше се обръснал преди вечерята след кратката дрямка, така че сега нямаше нужда да го прави. Освен това Харисънови използват хлорофилна паста за зъби „Крест“ в една от онези големи туби, които се запушваха и протичаха някъде, винаги, когато двамата с Дженис решаваха да спестят някой цент и да си купят такава. Чуди се какво ли стана с пастата „Илана“ и какво пишеше в „Консюмър Рипортс“ за пастите за зъби. Сигурно са се изказали в полза на содата за хляб; навремето двамата с Мим ползваха точно това, защото мама си имаше някаква теория, че изкуствените оцветители причиняват образуването на зъбен камък. Проблемът с консуматорството е, че съседът сякаш винаги те води. Само принадлежностите в банята на Харисънови го изпълват със завист. Въпреки че изглежда толкова обикновена, Телма си е взела обемисто куфарче с лекарства и козметика срещу слънчево изгаряне — крем, наречен „Еклипс“, и соларнаин. И вазелин също, по някаква причина. И тампони „Тампакс“ в по-голяма опаковка, отколкото Дженис си купува. Както и множество обезболяващи — аспирин под различна форма, Даврън и много повече хапчета в шишенца, отколкото Хари е очаквал. Хората винаги са по-болни, отколкото изглеждат. Той се чуди дали да не се изпикае седнал, за да спести на Телма звука от неприличното плискане, но отхвърля идеята. Нали тя е тази, която иска да го чука? Струята шумно тече в тоалетната чиния, сякаш цяла вечност, заради всички ония питиета по време на вечерята. След това все пак сяда на седалката, за да изпусне малко газове. Прекалено много миди. Въобразява си, че може да надуши вчерашния омар, и когато се изправя плъзга пръст там долу, за да провери дали мирише. По-добре да използва мокра кърпа. Чуди се коя кърпа е на Рони — синята или кафявата. Спира се върху кафявата и изтърква с нея долните си части, всичко, което има значение. Приготвя се за купона. Заличава миризмата си, като старателно изплаква кърпата, независимо чия е. Когато влиза в стаята, Телма се е съблякла по бельо — какаов на цвят сутиен и черни бикини. Не беше очаквал това. Нито пък беше очаквал така да се развълнува. Гърдите са странна работа — някои изглеждат по-големи с дрехи, отколкото са, а други с дрехи изглеждат по-малки. Тези на Телма са от втория вид, сутиенът й е добре запълнен. Цялото й тяло, въпреки че минава четирийсетте, е запазило онази неутрална гъвкавост, присъща на медицинските сестри и учителките от началните училища под сериозните им физиономии. Тя се разсмива и разперва ръце като танцьорка с ветрило.
— Ето ме. Изглеждаш шокиран. Толкова сладък благонравник си, Хари, и това е едно от нещата, които обожавам у теб. Връщам се след пет минути. Опитай се да не заспиш.
Много остроумно. С това недоспиване, постоянното пиене и злополуката във водата днес — главата му клюмна и някаква бездънна жлъчно зелена маса засмука краката му — той беше изтощен. Започва да се съблича, но не знае къде да спре. По време на съвместното съжителство съпрузите отработват множество подробности, които с чужда жена отново изскачат на повърхността. Дали на Телма ще й хареса да го завари гол под завивките? Или върху завивките. Струва му се, че ако не е гол като нея, когато излезе от банята, ще бъде грубо. В същото време с тази лампа със сламен абажур, полюшваща се толкова ярко над леглото, не му се ще тя да реши, че се мисли за звезда от „Плейгърл“, излегнал се така на показ. Знае, че би могъл да отслабне с петнайсет килограма и пак ще има шкембе. Смъква панталона си и пресича стаята до поръбеното с бамбук бюро и включва лампата върху него, чиято евтина дървена основа е украсена със залепени мидички. Сваля слиповете си. Ластикът се е поразтеглил. Единствената марка, която си струва да се купува, е „Джоки“, но магазините в Брюър не искат да ги предлагат, отвсякъде гонят качеството. Той изключва лампата над леглото и се изтяга върху покривката, така както си е, както е бил, както ще бъде, преди служителите от погребалното бюро да го облекат за последен път, без дори венчална халка, която да прикрива голотата му. Когато двамата с Дженис се женеха, от мъжете не се очакваше да носят венчални халки. Затваря очи, за да им даде възможност да починат за секунда в червената празнота зад клепачите му. Трябва да го изтърпи, може би тя ще иска само да си говорят и после ще се опита наистина да си почине за утре вечерта… Остарява… Това хлъзгане под водата…
Читать дальше