Джон Апдайк - Заека богат

— Бас ловя, че всички в Брюър ще си помислят, че сме си разменили съпрузите.

— Тогава може би трябва да го направим — казва Рони и не успява да потисне едно уморено оригване.

Проговаряйки с онзи зрял гърлен глас, който цигарите и възрастта са й дарили и който винаги изненадва Хари, Дженис нежно пита Уеб, който седи до нея:

— Какво ще кажеш за подобно нещо, Уеб?

Старата лисица знае, че има дарбата да прави бартер, и затова не бърза, повдига се на стола си, за да издърпа ръба на палтото, върху което седи — някакво тъмносиньо капитанско сако с метални копчета, и вади пакета цигари „Марлборо лайтс“ от страничния му джоб. Сърцето на Заека бие толкова силно, че той се втренчва в масата, където кървавите кокали, ребра и гръбнак от барбекюто им чакат да бъдат разчистени. Уеб отговаря провлечено:

— Ами, след два брака, които вие сигурно не бихте нарекли успешни, и след нещата, които съм видял и правил преди, след и по време на браковете си, трябва да си призная, че малко споделяне между приятели не ми се струва толкова лошо нещо, особено ако се прави с чувства и уважение. Тук уважението е от голямо значение. Всеки участник, абсолютно всеки, трябва да има желание и ясно да осъзнава, че каквото и да стане, то няма да продължи след този случай. Браковете се провалят от тайни авантюри и когато хората започнат да стават романтични.

В него няма нищо романтично — кралят на полароидните пениси. Лицето на Хари пламва. Сигурно е от подправките в печеното или от дългата проповед на Уеб, или пък се изчервява от благодарност към Мъркетови, задето бяха организирали всичко това. Представя си своето лице между краката на Синди, опитва се да си представи черния й хълм като уютна извивка, покрита с косъмчета като на веждите й, сплескани и с топло ухание под бикините. Ще плъзне език по цепката й, докато краката й се разтварят с онова безтегловно плъзгане, което днес беше почувствал под водата, надолу и навътре, а точно до носа му ще бъде страхотният й сладък задник, който беше наблюдавал хиляди пъти да се тресе, докато изтръскваше водата от басейна на „Летящия орел“ под зелената дремеща сянка на Маунт Пемакуид. И гърдите й, полюшването им, докато покорно се навежда напред. Нещо става в панталоните му като тичинката на едно от увехналите цветя върху покривката на масата, върху които трепкащото пламъче на свещта хвърля сянка.

„Там, където нощите са страстни — пее певецът на съседна маса и слънцето огрява планините…“

Черни ръце плавно вдигат тъмните кокали от масата и раздават менюта за десертите. Хари много харесва ореховия пай, който предлагат тук, въпреки че в него няма нищо карибско и вероятно го доставят от Форт Лодърдейл.

Телма, облечена в ефирна блузка, през която прозира сутиенът й с цвят на какао, се е втренчила в пространството като учителка, която говори над главите на учениците си:

— Чисто женско любопитство. Рядко пишат за него в статиите за женската сексуалност, но аз смятам, че по-скоро това кара жените да гледат мъжки стриптийз, отколкото някакво истинско желание да си легнат с тези момчета. Просто са любопитни да им видят пенисите, да видят как изглеждат. Предполагам, че наистина са различни.

— Така ли е наистина? — пита Хари Дженис. — Любопитно ли ти е?

Тя свежда поглед към изгасващата светлина на свещта:

— Естествено.

— На мен пък не — заявява Синди, — не и формата. Не съм любопитна, наистина не съм.

— Много си млада — казва Телма.

— На трийсет години съм — възразява тя. — Не се ли предполага, че съм в най-добрата сексуална форма.

Сякаш отново е с нея във водата, Хари се опитва да я зашити:

— Грозни са като смъртта. Поне повечето пениси, които съм виждал.

— Не си ги виждал еректирали — небрежно вметва Телма.

— И слава богу — отговаря й той. Понякога се чувства отвратен от тази груба тълпа, с която се движи, от човешката грубост.

— Да, ама обича собствения си член — отбелязва Дженис, запазвайки лекия, хладен и като че ли научен тон, който се е настанил над тях в притихналата трапезария. Певецът е спрял да пее. Хората от другите маси си тръгват, преместват се към по-малките маси около дансинга до басейна.

— Не го обичам — възразява той шепнешком, — просто съм свързан с него.

— Той е ти — тихо му казва Синди.

— Важен е не само членът — пояснява Телма. — Мъжът като цяло трябва да те възбужда. Начинът, по който се носи. Гласът му, смехът му. Но в крайна сметка, като че ли всичко се свежда до това.