Джон Апдайк - Заека богат

Но зад тях се чува шум от стъпки и Уеб и Дженис идват почти тичешком, а на обърканите смесени светлини на луната, подводните искри и сиянието на казиното отзад ръцете им сякаш са били свързани и след това се отделят. Двамата развълнувано обявяват, че Рони Харисън е загрял игралната маса.

— Ела да видиш, Хари — казва Дженис. — Спечели поне осемстотин долара.

— Ах, този Рони — изрича Синди с момичешки укор, а светлините на казиното искрят през дългата й пола, докато тя бърза към същите тези светлини и краката й се очертават под тъмния й широк задник.

Връщат се малко след два часа. Рони остана на игралната маса прекалено дълго и в крайна сметка спечели само няколко долара. Двамата с Дженис заспиват по време на дългия път обратно, докато Телма сковано седи в скута на Заека, а Уеб и Синди седят на предната седалка до шофьора. Уеб разпитва за острова и шофьорът неохотно му отговаря на някакъв бълбукащ език, който едва наподобява английски. На портала униформен пазач ги пуска да влязат. Всичко тук е охранявано. Кражбите са нещо обичайно, крадци и дори убийци се изсипват навън от сърцето на острова, за да се хранят по краищата му от богатите туристи. До бунгалата за гости се стига по пътечки от боядисан в зелено бетон, излят върху пясъка, под шумолящите палми, между цветни храсти, които сутрин привличат колибрита. Докато мъжете се разбират за колко часа да отложат сутрешната игра на голф, трите жени си шушукат на известно разстояние от тях, на мястото, където асфалтовите пътечки се разделят към бунгалата им. Дженис, Синди и Телма се кикотят и хвърлят погледи към тях, погледи, които трепкат като птички на осветената от луната топла нощ. Шалът на Синди проблясва като петно пяна върху надигащата се вода. Най-накрая, карайки притихналата палмова горичка да зазвъни от подвикванията: „Лека нощ, лека нощ“, всяка от жените се отправя към бунгалото си със съпруга си. Заека чука Дженис от яд и заспива с надеждата, че сутринта ще бъде отложена за неопределено време.

Но утрото идва, а слънчевите лъчи проникват през жалузите на прозорците, докато малките жълти птички, за които се пее в една тукашна песен, следват пътя на подрънкващите подноси със закуската по асфалтовите пътечки. Не е толкова зле, разбира той, когато става. Тялото е привикнало към несполуките. Както му беше станало навик, отива да поплува внимателно и за кратко край пустия плаж, където пластмасовите чаши от предната вечер още стоят забити в пясъка. Това е единственият момент от деня или нощта, когато Хари е сам със себе си, въпреки старите двойки и жените, които имаха нужда от подкрепа, за да минат през пясъка, които също обичаха сутрешното плуване. Морето между нежните разбиващи се вълни сякаш е с цвят на пъпеш „Медна роса“, толкова бледозелено е то. Носейки се по гръб, той вижда по пътищата през мършавите стръмни склонове покрай брега хората, за които този остров не е място за почивка, чернокожи в парчета ярки платове, които се разхождат на път към работата, някои от жените с вързопи, дори кошове на главите си. Наистина го правят. Гласовете им донасят свежия сутрешен въздух заедно с пляскането, плясъка и пяната на топлата солена вода, която се плъзга и отдръпва в краката му. Белият пясък е порест като гъба и изпъстрен с дупки, през които дишат раците. Никога не е виждал толкова бял пясък, стрит коралов риф, ситен като захар. Ранното слънце леко посяда на изгорелите му рамене. Това е то, здравето. Тогава момичето с подноса със закуската идва до вратата им — тяхното бунгало е номер девет. Дженис, наметнала хавлиения си халат, отваря вратата и се провиква: „Хари“ към плажа, където старият чернокож чудатко в панталони в цвят каки вече мете водораслите и пластмасовите чаши, и купонът, и ловът отново започват.

Днес играе лошо, когато е уморен, замахва прекалено силно и удря с китки, вместо да остави ръцете си да водят. Дръж си китката стегната, не я хаби в горната част. Не се поклащай на пръсти, представи си, че носът ти е притиснат в стъкло. Представи си железопътни релси. Следвай ги. Днес това не му помага особено, сутринта му се струва дълга сред гладните криле на кораловата джунгла чак до затревените участъци, които са неравни като юргани, въпреки че според него е цяло чудо, че изобщо тревата вирее под това слънце. Той мрази Уеб Мъркет, който днес вкарва непрекъснато. От къде на къде този стиснат стар глупак ще чука тази фантастична жена и освен това ще взима Насау? Хари усеща липсата на Бъди Ингълфингър, когото превъзхождаше като играч. Плешивото теме на Рони и високото му голо чело приличат на обелено розово яйце, докато стои приведен над топката. Замахва като маймуна, всичката коса от главата му е отишла в ръцете му, как го търпи Телма? Жени — готови са да изтърпят всичко заради някой голям член. Хари не престава да мисли за тристате долара, които профука снощи, за които баща му щеше да робува шест седмици. Бедният татко, не доживя да види как парите станаха нереални.